Община Приморско се намира в югоизточната част на Република България. На изток граничи с Черно море, на запад и на север с община Созопол, а на юг с общините Царево и Малко Търново.
Тя е създадена през 1997 година, по волята на хората от град Приморско, село Писменово, село Ясна поляна и село Ново Паничарево (Указ № 258 от 18.07.1997 година на Президента на Република България). Впоследствие, към общината доброволно се присъединяват: село Китен (април 2001 г.) и село Веселие (април 2002 г).
Общата площ на община Приморско е 350,7 квадратни километра, която е 4,61% от територията на Бургаска област и 0,32% от територията на Република България.
Център на общината е град Приморско. Градът се намира на 450 километра от столицата София и на 50 километра от град Бургас – четвъртият по големина град в България.
Най-голямото предимство на община Приморско е, че тя граничи с Черно море и че плажната ивица на общината е най-дългата и най-широката от всички общини на Южното Черноморие.
Транспортно–географското разположение на общината е много добро. През нея преминава път Е87 от Бургас за Малко Търново, а в непосредствена близост до територията на общината преминава път 98, който е свързан с град Приморско чрез отсечката: път 98 – Ново Паничарево – Ясна поляна – Приморско. За по–нататъшното развитие на транспортните връзки на общината с останалите градове от България и Европа допринася изградената автогара (транспортен терминал) в град Приморско, предстоящото пускане в експлоатация на модерна автогара в село Китен и на летище за малки самолети и чартърни полети в землището на общината.
Исторически данни:
Най – ранните исторически сведения за територията на общината са получени от потъналите селища при устието на река Ропотамо, III-то хилядолетие преди Новата ера. При археологически разкопки през 1922 година около кладенчето “Качъка” са открити също останки от праисторическо езерно селище. Наличието на “Долмените” – мегалитни паметници на материалната култура на древните траки, на североизток от “Качъка”, в околностите на “Ченгер”, също са доказателство, че тук са живеели различни племена. От времето на Траките са останките на внушителна крепост, намираща се западно от връх “Китка”, на десния бряг на река Ропотамо.
По време на римското владичество (I–IV век след Новата ера) в днешните земи на общината е съществувало римско селище, доказателство за което е намерения хромел от бял варовиков шуплест морски камък.
От времето на гръцката колонизация са намерените каменни останки при устието на река Ропотамо, известни като “Вълчановото кале”, които се инденфицират с мястото на късното антично селище Ранули и съществувалата до XIV век крепост с име Ропотамо.