Идеята паметник на кан Тервел да намери място в бургаска област е обективна и реално възможна. Историята казва, че внукът на хан Кубрат е бил велик стратег, дипломат, владетел и спасител на Европа от ислямизация. Неговото дело е признато от европейски и световни историци, споделя проф. Нейкова. Този проект е част от редица инициативи, които тя, като областен управител, е предприела относно опазването и социализацията на национално културно историческото наследство и познаването на българската история и величието на българските владетели.
На редовна сесия на Общинския съвет в Приморско с пълна подкрепа – 13 гласа „за“, се взе решение да бъде издигнат паметник на кан Тервел.
Паметникът ще бъде издигнат и на държавна земя – на носа на полуострова, където от 1899 година до 1999 година е било гранична застава и служили граничари в охраната на морската ни граница.
Един от най-ярките, придобили известна известност, български владетели от Ранното средновековие, е кан Тервел. Спечелил си славата на умел държавник, стратег, воин и политика, той утвърждавате на младата Дунавска България в тогавашния свят. С победата си над арабската армия, обсадила Константинопол, кан Тервел завинаги записва името си със златни букви в историята и си спечелва прозвището на Спасителя на Европа. Достойнствата и победите му са признати както от източните и западните историографи, така и от арабските хронисти. За първото Тервел в това време се знае твърде малко. Информация, съдържаща се за него в най-известния документ – Именик на българските канове, е твърде оскъдна, а надписите, всечени край релефа на Мадарския конник, с които той отбелязва победите си, са предмет на разгорещени спорове от много години. Едно е сигурно – наследникът на кан Аспарух и владетел на Дунавска България постига нещо, което не е успял да стори никой друг дотогава. Кан Тервел се изправя срещу намиращия се в апогея си могъщ халифат на Омаядите и им нанася поражение, след което арабите изоставят имперските си амбиции да покорят Европа. По-късната победа, която майордомът на франките – Карл Мартел, удържа при Поатие срещу тях, е един естествен завършек на стореното от кан сюбиги Тервел.
