П Р И О Р И Т Е Т И

ЗА РАЗВИТИЕТО НА ТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯ В ПЕРИОДА 2021-2025,ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КОИТО Е НЕОБХОДИМА ПОЛИТИЧЕСКА ВОЛЯ

През последните 20 години / след осъществената приватизация / в туризма се натрупаха обективни проблеми, чието разрешаване вече е неотложно. Основната част от тези проблеми са обект на регулиране от държавата. Ние разбираме сложността на проблема, тъй като част от въпросите са от компетенциите на ресорни министерства, други – на общински структури, трети са в правомощията на дружества / частни, държавни, общински /. Никоя от тези структури не е в състояние самостоятелно да разреши натрупаните проблеми. Това може да стане само с политическа воля, стратегия за развитие на туризма и, разбира се с инициативността и настойчивостта на Министерството на туризма.

            Безпрецедентната глобална пандемия от COVID-19 постави туризма, един от стратегическите и приоритетни отрасли на Република България, в риск за икономическото му оцеляване и доведе до нови проблеми за решаване. Затова от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация / БХРА / призоваваме Правителството и политиците да приемат кризисен пакет от икономически мерки за спасение и съхранение на стопанските субекти от сектор туризъм. Ние обаче не искаме повече работа на парче, а кризисен план за спасяване на туризма, произвеждащ до 13% от БВП на Република България.

            С настоящото накратко бихме искали за пореден път да маркираме тези проблеми, като подчертаваме, че всички долуописани въпроси са с еднакъв приоритет по важност за решаване.

I. РЕКЛАМА – 1 % от приходите за туризъм да се отделят от националния бюджет

   за реклама

Дългогодишна идея на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация            / БХРА / е да се отделят всяка година 1% от приходите на туристическия сектор за реклама. Но ако тези средства не се харчат правилно, особено в настоящия момент на безпрецедентна криза за индустрията, от тези пари няма да има смисъл. Затова от БХРА настояваме само малка част от предвидените за национална туристическа реклама средства да се дават за имиджово промотиране на България като дестинация чрез клипове и спотове в големите международни масмедии.

БХРА предлага 1 % от приходите за туризма да се отделят от националния бюджет за реклама, като една малка част от тях се използва за имиджово промотиране на България, а голямата част да се харчи за стимулиране интереса на туристите и туроператорите към България. Важните мерки, които трябва да бъдат предприети за стимулиране на туроператорите и увеличаване на интереса на потребителите към ваканции у нас са:

1. Субсидиране на заета седалка за чартърни полети, автобуси и ж.п. превоз

Държавата да сподели с туроператорите риска от запълняемостта на самолетните чартъри, включвайки се в заплащането на част или на цялата стойност на чартъра, на база пристигнал турист. Подобна да бъде практиката и за автомобилен и ж.п. транспорт. Относно програмата за подпомагане на чартърните полети към България е нужно да се вземе една постоянна нотификация за мярката от ЕК, така че тя да има действие поне 2 години, а не както сега – да се иска зелена светлина от Брюксел на всеки 6 месеца. Настоящата ситуация води до забавяне и несигурност при планиране на полетите, тъй като ранните цени за ваканции у нас вече са обявени, а все още няма яснота за това дали

довеждащите туроператори ще получават и занапред тези 35 евро на заета седалка. Така реално клиентите не ползват това намаление, каквато е целта на мярката и ваканциите у нас не стават по-привлекателни.

2. Да се предоставят на туроператорите за маркетинг и реклама на България от 10 до 15 евро на пристигнал турист, независимо с какъв транспорт пристига.

БХРА настоява директната помощ да е не само за пристигнали туристи със самолет, а за всички чужди гости, избрали да почиват в България. Ние предлагаме да се дават между 10 и 15 евро на пристигнал турист, независимо с какъв транспорт идва той, ако той отседне в хотел или друго място за туристическо настаняване поне седмица. Подобна мярка може да се финансира именно от бюджета за туристическа реклама. Възможностите на големите туроператори да промотират дестинация България са много по-големи от тези на самата държава, тъй като те имат опита и каналите за това. И заделени за тази цел тези средства биха били похарчени много по-ефективно и биха довели до по-добър резултат от хвърляните сега милиони за телевизионни клипове.

3. Заплащане минимум на 50 процента от цената на издаваните входящи визи за туристи на основни пазари.

Третата предложена мярка от БХРА е да се отдели част от бюджета за национална реклама за покриване на поне 50 на сто от цената на издаваните входящи визи за основни пазари, както и да се въведат онлайн процедури.

Горепосочените три мерки всъщност биха имали незабавен ефект и биха довели до ръст в броя на пристигащите у нас гости, докато харчените за рекламни клипове и кампании в чужбина средства имат неясни, неизмерими и недоказани ползи.

4.  Да се предоставят ваучери за здравна превенция, които да се ползват не само в държавните бази, а във всички места за настаняване.

5. Да се направят постъпки за възстановяване работата на Генералното консулство на България в Новосибирск. Към момента на територията на Русия са 3 консулски служби, които обработват визите от цялата необятна руска страна, което е крайно недостатъчно и затруднява работата.

 6. Изпращане на още 1 туристически представител в Русия, който заедно с основния представител да съсредоточи своята работа в регионите на Русия, откъдето е основният поток за България.

Добре е да се активира работата във всички руски градове и региони, които са побратимени с българските такива.

7. Да се отворят туристически представителства в традиционните за нас пазари – Англия, Германия, Централна Европа, скандинавските страни.

8. Необходими  постоянни действия

8.1. Министерството на туризма да работи много тясно с българските журналисти и медии. Нашето впечатление е, че голяма част от тях нямат реална представа за добрата възможност, за различните форми на туризъм, които предлага България, както и за качеството на туристическия продукт и в тази връзка е необходимо да се правят постоянни журналистически турове, на които да се показват възможностите, които предоставя туристическият бранш за почивки в България. БХРА, като най-голямата структура в бранша с изградени местни структури, готови сме да сътрудничим с министерството при организирането на тези журналистически турове. Освен това, готови сме да се включим и в бартер с българските медии – почивка срещу реклама.

8.2. Друг съществен момент, според нас, е бързата реакция от страна на министерството на всички негативни коментари, материали и т.н. по отношение на българския туризъм, независимо дали материала е от български или чуждестранни журналисти. Където има виновни, да се наказват, където истината е изкривена, следва да бъде защитен българският туристически бранш и не следва от това, че ако някой не е предоставил качествена услуга, това да се прехвърля върху целия бранш. 

II. БАНКОВО КРЕДИТИРАНЕ НА ТУРИЗМА

В момента банките в България, въпреки препоръките на Европейската централна банка, не отпускат нови заеми за туристическия сектор, а старите кредити са разсрочени за срок от максимум 1 година, която изтича през пролетта за повечето хотелиери. Според анализите на световни експерти обаче кризата в туризма ще продължи минимум 4-5 години, като възстановяването на сектора ще започне чак през 2023 г. В тази връзка:

1. Голяма част от хотелската база е построена / изградена и реконструирана с кредити. След пандемията от м. март 2020 г. кредитите в България бяха разсрочени за период от 6 месеца до 1 година, като при втората вълна от края на есента се прие мораториумът да е до 31 март 2021 г.

Това е изключително недостатъчно, имайки предвид факта, че през изминалата година не е имало никакъв туристически бизнес и на практика хотелиерите нямат приходи, от които да погасяват задълженията, които трябва да се обслужват от м. май 2021 г.

В тази връзка е необходимо банките да предоговорят кредитите, като се осигурят 5-годишни гратисни периоди, време през което се надяваме да се съживи туризмът и да се стабилизират фирмите. През този гратисен период би било добре кредитите да се обслужват според възможностите на всяка една от фирмите-кредитополучатели.

2. Другият основен момент е, че за започване на сезона на много от хотелиерите им липсват средства за подготовка на сезона поради липса на ранни записвания и плащания по тях.

В тази връзка е необходимо и да се предоставят кредити за оборотни средства в размер до 500 000 евро, за да може да се подготви сезона и да се поемат разходите първите 2-3 месеца, тъй като плащанията от туроператорите по предоставените услуги са до 2 месеца след предоставяне на услугата.

3. За банките туристическият отрасъл е рисков и не кредитират персонала, работещ в туризма, като не му се предоставят каквито и да са потребителски кредити, поради което той се пренасочва към други икономически отрасли.

В тази връзка е необходимо, за да се запази персонала за работа в туристическия бранш, да се разрешават потребителски кредити.

III. ЕВРОПРОЕКТИ И ГРАНТОВЕ ЗА ТУРИЗМА

БХРА настоява сектор туризъм да има съществено място в плана за възстановяване и устойчивост на Република България, като един от структуроопределящите за българската икономика отрасъл.

Приходите от туризъм към БВП в България са 11,4%. Недопустимо е такъв цял отрасъл в Българската икономика да не бъде подпомогнат с отделни мерки, кореспондиращи с отрасъла, а не само като косвени ползи от други програми.

В тази връзка настояваме за отделни бюджети по настоящия план за възстановяване, а именно:

  • КРЪГОВА И НИСКОВЪГЛЕРОДНА ИКОНОМИКА
  • ЧИСТ ВЪЗДУХ В КУРОРТИТЕ, ЧРЕЗ ОСИГУРЯВАНЕ НА ФИЛТРИ И КЛИМАТИЧНИ СИСТЕМИ ЗА ХОТЕЛИТЕ И РЕСТОРАНТИТЕ ЗА ЗАЩИТА ОТ:
  • Фин прах ( намаляване на частиците от вида PM10 и PM2.5.)
  • Плесени ( намаляване на плесенните спори във въздуха)
  • Алергени и полени
  • Микроби ( свободно летящите микроби във въздуха и тези, които се намират върху откритите повърхности, факт, че Covid-19 вирее върху тях)

Наличието на множествен брой помещения в обектите от бранша е предпоставка за необходимостта от това. Въздухът във всяко помещение трябва да бъде свеж и жизнен.

  • ФИНАНСИРАНЕ ЗА ОБОСОБЯВАНЕ НА КЪМПИНГ ЗОНИ ЗА СВОБОДНО КЪМПИНГУВАНЕ ОКОЛО ВОДОЕМИТЕ С ПРИЛЕЖАЩИ ТОК, ВОДА, ОСВЕТЛЕНИЕ, ВИДЕОНАБЛЮДЕНИЕ, МЕСТА ЗА ОТПАДЪЦИ, САНИТАРНИ ПОМЕЩЕНИЯ, КАТО БАНИ И ТОАЛЕТНИ.
  • ПРОГРАМА ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ
  • Видими положителни резултати са постигане на икономия на енергията, по-добри оценки и сертификати за енергийната ефективност на хотелите, както и намаляване на въглеродния отпечатък, което е и продължава да бъде част от политиката и целите на ЕС за околната среда. Приложените мерки ще окажат влияние не само върху оползотворяването на ресурсите и отражението им върху околната среда, но и върху сигурността и комфорта на посетителите на хотелите.
  • Редуциране на въздействието върху околната среда. Хотелите са големи потребители на енергия и вода и произвеждат големи количества отпадъци, за да предоставят услуги на своите гости. За тях, намаляването на отпечатъка, който оставят върху околната среда е важен, за да бъдат активни.
  • Намиране на добрия баланс между разходи, качество и запазване на работна ръка, основен проблем пред бранша в Пандемията.
  • ТРАНСПОРТНА СВЪРЗАНОСТ
  • ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА
  • Алтернативен и атрактивен туристически транспорт: Теснолинейка Септември – Добринище. Линията е с обща дължина 124,7 км. Тя свързва Горнотракийската низина, Родопите, Рила и Пирин. Използва се от стотици хора, които нямат възможност за достигане на работното място, както и от ученици. Преминава през множество курорти, които осигуряват препитанието на редица домакинства.

Оценката на транспортните нужди на населението, туристическия потенциал на региона и уникалния характер на линията водят до извода, че е необходимо да се разработи мащабен проект за възстановяването й като основно звено от транспортната инфраструктура на Западните Родопи и превръщането й в печеливша част от интегрирания луксозен туристически продукт, предлаган не само от Западните Родопи, но и от България, по примера, по който това се извършва от съседните Румъния и Сърбия за техните теснолинейни планински линии.

В непосредствена близост до ЖП линията се намират следните туристически центрове:

  • Балнеокурорти: Варварски минерални бани, Велинград – СПА столица на Балканите, Разлог – с. Баня.
  • Ски курорти – Юндола, Разлог, Банско, Добринище
  • Язовири и водни курорти – Батак (курорт Цигов чарк), Сърница, Доспат, Белмекен.
  • По-голямата част от ЖП линията преминава през защитени местности и резервати, създаващи уникални възможности за екотуризъм в една от най-обширните екологични зони на Европа.

Уникалното съчетание на възможности за ски, СПА, воден и екотуризъм в непосредствена близост до ЖП линията създават условия за целогодишна натовареност чрез интеграцията на уникална транспортна услуга в общите туристически продукти на региона.

  • Нови автобуси на ток и електрически влакчета в курортите. Увеличаване употребата на електрически превозни средства; преминаване към по-екологични модели на ползване на превозните средства и ограничаване вредите и замърсяването, причинени от съществуващия автопарк. По този начин се съдейства за устойчиво намаляване на замърсяването на въздуха и градската среда, дължащи се на емисиите вредни и парникови газове и фини прахови частици, отделяни от транспорта
  • Мрежа от зарядни станции за електромобили, използвани, както от туристите, така и от местното население.
  • Малки туристически лифтове. Повечето курорти в България нямат възможността да предлагат атракциони на туристите целогодишно. Едни преобладават през летния, други през зимния сезон. Инвестиции, като тези малки туристически лифтове ще окажат положително въздействие върху туриста да посещава целогодишно курортите ни. Страната ни разполага с необятна природа и места за почивка, които с тези инвестиции биха могли да се развият още повече – повече туристи – повече работни места – повече доходи.
  • МЕСТНО РАЗВИТИЕ
  • РЕМОНТ НА ОСНОВНИ ПУБЛИЧНИ ТУРИСТИЧЕСКИ АКТИВИ
  • Обособени пешеходни зони в курортите – нови зелени пешеходни улици, нови изнесени пешеходни центрове за заведения и търговски обекти,
  • Подобряване на парковете в курортните градчета. Почти навсякъде са занемарени, което неизбежно отблъсква както туриста, така и местния жител. Имат и нужда от видеонаблюдение за опазване.
  • Необходимост от нови паркинги, съобразени с необходимия брой ползватели, вкл. подземни паркинги в курортни градове и туристически зони
  • Ремонт на атракционни и емблематични за съответните градове обекти.
  • Възстановяване, консервиране и достъпност на археологични обекти в и около курортите
  • ЕФЕКТИВНО УКРЕПВАНЕ НА ПОТЕНЦИАЛА ЗА УСТОЙЧИВ ПРОЦЕС НА ТУРИЗМА ЧРЕЗ ДИГИТАЛИЗАЗИЯ НА ПРОЦЕСИТЕ

ПРЕДСТОЯЩАТА ПРОГРАМА, ЗА КОЯТО ИМА СРЕДСТВА ДА БЪДЕ ОСНОВНО ЗА ОТРАСЪЛ ТУРИЗЪМ.

От Интернет на нещата в хотелските стаи, до използване на добавена реалност при разглеждане на исторически забележителности – туризмът е следващият голям сегмент, който предстои да бъде променен до неузнаваемост от технологиите, след като това се случи с търговията, разплащанията, масмедиите, рекламата и образованието. През последните месеци туристическият сектор беше сред тези, ударени най-силно от мерките за ограничаване на пандемията. Огромен брой резервации бяха анулирани, а само в България близо половината служители в бранша бяха освободени в началото на кризата. С постепенното отпадане на изискванията за изолация обаче интересът към туристическите услуги се завръща и именно новите дигитални технологии са тези, които могат най-много да спомогнат за бързото възстановяване на сектора.

  • Интернет на нещата навлиза в хотелите

В хотелите тази технология може да промени изцяло изживяването на гостите. Чрез нея те ще могат например да управляват всичко в своята хотелска стая с едно устройство или приложение – от осветлението, през климатика, до термостата и кафе машината. Съхраняването на предпочитанията им пък може да им спести време при посещение на същия хотел в бъдеще. От умно управление на паркоместата, до проследяването на багажа по летищата в реално време – IoT има потенциала изцяло да промени начина, по който пътуваме и ролята на тази технология за туризма тепърва ще нараства.

  • Хотелски онлайн платформи

Онлайн платформите в този сектор също се развиват много през последните месеци. “Първоначално се наложиха сайтовете за наемане на частни имоти, както и на стаи в хостели. Днес обаче все повече платформи предлагат почивки в първокласни хотели и секторът постепенно се убеди, че дигиталните технологии от заплаха могат да се превърнат в сериозен приходоизточник за него”.

  • Изкуствен интелект

Все повече хотели изпробват чатботове за обслужване на своите посетители, за отговаряне на различни техни въпроси и дори за резервации. Това спестява време на персонала и повишава качеството на обслужване, а възможността за самообучение на база на предишни взаимодействия с клиентите подобрява работата на чатботовете в бъдеще. Вече има и пилотни проекти за използване на гласови асистенти в хотелските стаи, които са “обучени” да отговарят на множество въпроси, свързани с услугите на хотела, както и с туристическите атракции в околността.

  • Дигитални борси за селскостопанска продукция

Подкрепа за създаване на регионални дигитални борси за селскостопанска продукция на местни производители, с които ще се повиши конкурентоспособността на селскостопанското производство, чрез бърза и директна връзка с местния българския туризъм и ще се насърчи търговията и предлагането на местните екологични продукти в заведенията за обществено хранене.

  • Повишаване устойчивостта на здравната система чрез здравната превенция осигурена от БАЛНЕО, СПА и МЕДИКЪЛ туризма и въвеждане на ваучери.
  • ПОДКРЕПА ЗА Осигураване на НОВИ работни места в туристическите обекти и насърчаване на социалното включване на ХОРА в ОТДАЛЕЧЕНИ и ТРУДНО ДОСТЪПНИ региони И ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ, КЪДЕТО НЯМА РАЗВИТИ ДРУГИ БИЗНЕСИ.

От гледна точка на европейското финансиране в България, браншът ни е един от тези, които имат право на финансиране само в определени програми и за малки суми.

В референтния период 2014-2020 г. пари до нашия сектор достигаха само по ОП „Развитие на човешките ресурси“ за проекти, свързани с обучения на персонал, осигуряване на безопасни условия на труд при работа и подпомагане за субсидирана заетост, чрез Агенцията по заетостта. Програмата за развитие на селските райони, която по правило също финансира малки по размер инвестиционни проекти в сферата на туризма, за последните 7 години се отказа от тях, поради съмнения за корупционни практики

Добра възможност за нас като икономически субекти да преодолеем частично недостига от оборотни средства е отворената в момента процедура по ОПИК BG16RFOP002-2.077 „Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“. Факт е, че административните срокове за кандидатстване, одобрение на проектите, сключване на договори за безвъзмездна финансова помощ, изпълнение и отчитане на проектите, ще отдалечат периода на реално получаване на средствата до началото на следващата 2021 година.

Туристическият сезон тази година ще постигне едва около 20-25 % от капацитета си. Това поставя нас, хотелиерите, в изключително трудната ситуация да поддържаме високо качество на услугата си, да предлагаме комфортна инфраструктура на клиентите си и да постигаме ефективни бизнес резултати с добавена стойност. Принудени сме да работим ежедневно, спазвайки противоепидемичните изисквания, което определя и нови реалности за настаняване, хранене и цялостно обслужване на гостите ни.

В тази връзка, се обръщаме към Вас с конкретно предложение, което да подпомогне бранша и да отговори на неговите нужди от инвестиции в новата икономическа и социална среда.

Единствената оперативна програма, която подпомага българския бизнес за инвестиции от Кохезионните фондове на ЕС и националния бюджет е Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност, която като правило не финансира инвестиции в туризма. В тази връзка, предлагаме да помислите и отворите за кандидатстване схема, която да финансира предприятия от сектора със следните основни параметри:

  1. Възможност за кандидатстване на микро, малки и средни предприятия от туристическия бранш – сектор I от КИД 2008;
  2. Висок интензитет на помощта – минимум 70% за всички категории предприятия, независимо от седалището на фирмата- кандидат и  мястото на изпълнение на проекта;
  3. Допустими за финансиране разходи:
    1. Разходи за доставка и въвеждане в експлоатация на ДМА – ново оборудване, което допринася пряко за адаптация на дейността към новите икономически реалности:
      1. това ще ни предостави възможност да трансформираме зоните за хранене, съгласно изискванията;
      1. ще осигури възможност за закупуване на енергоефективно оборудване, което ще снижи себестойността на услугата и ще повиши добавената стойност на предприятията;

  1. финансиране на соларни и фотоволтаични инсталации ще подпомогне модернизацията на хотелите и ще повиши конкурентоспособността на фирмите;
      1. компютърни, сървърни системи и ср. подобни, които да управляват софтуерни продукти, въведени в компанията.
    1. Разходи за въвеждане на ДНА – ИТ инструменти, които улесняват дистанционния труд, повишават възможностите за анализ и контрол на дейността
      1. софтуерни системи за управление на бизнеса и други подобни;
      1. оборудване и софтуер за дигитализация, автоматизация и постигане на ефективност на процесите
    1. Разходи за услуги, които да ни подготвят адекватно са променящите се условия и изисквания
  • покриване на изисквания по национални и международни стандарти по безопасност на храните, сигурност на информационните системи и др.
    • маркетингови и рекламни услуги по набиране на нови клиенти, промотиране на нашите услуги по нов начин с цел представяне на българския черноморски туризъм с ново лице.

Когато целта е възстановяване, а кризата е повсеместна, целите са напълно различни и еднозначни: подкрепа за максимален брой предприятия, които с инвестиции да се стабилизират и адаптират към променена и по-тежка световна конкуренция.

Туризмът не е включен в европрограмите и е добре са се търсят варианти за неговото финансиране. В настоящия момент има програми за средни и малки фирми, но поради спецификата на бизнеса – наемането на много сезонни кадри, водещо до намаляване на средносписъчния състав и въпреки, че има обороти и активи, не можеш да участващ в европрограми за средни фирми, поради нисък средносписъчен състав.

В тази връзка предлагамеда се направи изключение за критерия за допустимост за средни фирми, като не се взема средносписъчният състав за предходната година, а да се гледат основно направените обороти и активи, с които разполага дадената фирма.

IV. ИЗМЕНЕНИЯ В НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ С ЦЕЛ ПРЕОДОЛЯВАНЕ

      КРИЗАТА С КОРОНАВИРУСА

Драматичното въздействие на пандемията КОВИД-19 върху всички аспекти на живота и сериозните опасения, че кризата може да продължи още дълго, налагат да се вземат спешни мерки, като много от традиционните неща трябва да бъдат преразгледани. В тази връзка предлагаме следните изменения:

1. Закон за туризма – за временно замразяване на дейността на неработещи туроператори и туристически агенции;

В резултат на действащото в миналото законодателство, повечето собственици на хотели притежават фирми с регистрация за туроператор и турагент, които не са действащи и са били създадени основно за входящ туризъм. За да не се загубят тези регистрации, следва да се разгледа възможността със заявление до МТ временно да се замрази дейността на съответния туроператор и турагент за определен период, като в този период е ясно, че не трябва да се развива дейност и да не се представя съответната застраховка. Когато се реши да се поднови дейността на съответната фирма с регистрация за туроператор и турагент, е необходимо да се подаде съответно заявление до Министерство на туризма и се представи действаща застрахователна полица.

Трябва да се предвидят административни санкции, ако някой е заявил, че няма да работи, а впоследствие контролните органи констатират, че той работи. В този случай може да се стигне и до отнеме на регистрацията.

С приемането на това изменение в Закона за туризма хотелите няма да понесат допълнителни щети от загубата на съответната регистрация за туроператор и турагент.

2. Закон за местните данъци и такси – чл. 61с, ал. 1 и ал. 2, относно срока за определяне и размера на туристическия данък;             Съгласно действащата нормативна уредба, размерът на туристическия данък се определя с наредба на Общинския съвет и е в границите от 0,20 лв. до 3,00 лв. за всяка нощувка, съобразно населените места в общината и категорията на местата за настаняване. Така определеният туристически данък се явява завишен и не е съобразен с реалността в туристическия бизнес и изключително сериозната конкуренция, която в много случаи не позволява вдигане на цената при договаряне, а когато е възможно е от 0,50 – 1,00 евро

Друг съществен проблем е срокът, в който се определя размера на туристическия данък, който обикновено съвпада със срока, в който се определя бюджета на съответната община, което е късно за туристическия бизнес имайки предвид, че договарянето на легловата база за следващия сезон се извършва през месец юли / август. В тази връзка считаме, че е логично срокът за определяне на туристическия данък да е до 30 юни на предходната година. В този случай хотелиерите ще са наясно какъв ще е размера на данъка и как той ще се отрази на договарянето.

            С цел стимулиране на пазара и запълняемост на легловата база извън сезона, когато цените са ниски, е необходимо привличането на клиенти – учащи се и пенсионери. В тази връзка предлагаме, за лицата до 18-годишна възраст, жените над 55 и мъжете над 60 години, които ползват нощувка, да се дължи туристически данък в размер 50 на сто от определения от общинския съвет данък за съответната община.

            Предвид изложеното, предлагаме размера на туристическия данък да се определя с наредба на Общинския съвет, не по-късно от 30 юни на предходната година и да бъде в размер от 0,20 лв. до 1,50 лв.

3. Закон за местните данъци и такси – чл. 15 ал. 5, относно дължимите данъци върху недвижимите имоти, които не са въведени в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване;

Съгласно действащата към момента нормативна уредба, а именно чл. 15, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси, в сила от 01.01.2019 г., данък върху недвижимите имоти се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно в едногодишен срок от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията / ЗУТ /, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване.                                             

Съгласно § 28 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2020 г., за новопостроени сгради, които подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ и които са завършени в груб строеж към 31 декември 2019 г., но не са въведени в експлоатация или за тях не е издадено разрешение за ползване, данните по чл. 14, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси се подават от възложителя в срок до 29 февруари 2020 г. На базата на подадените данни служителите на съответната общинска администрация определят размера на дължимия данък.

С разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси, се създава специално правило относно облагаемите с данък обекти, което се отнася до новопостроени сгради, подлежащи на приемане по изисквания от ЗУТ ред, които не се ползват и не биха могли да се ползват от собствениците им, поради това, че нямат разрешение за ползване.

            За да бъдат ползвани съответните обекти, собствениците им трябва да ги завършат като вложат лични средства или средства получени чрез банково кредитиране. Към момента реализирането на печалба е изключително трудно, а работещите в най-засегнатите от кризата отрасли се определят от кредитните институции като рискови кредитополучатели. В резултат на това, както  финансирането на нови проекти, така и разсрочването на изискуемите от банките суми по кредити, е почти невъзможно. При настоящата, изключително трудна за справяне ситуация, голяма част от започнатите обекти, няма да бъдат завършени, съответно няма да могат да се ползват, но данък ще се дължи от собствениците им. Поради което, предлагаме да се въведе пет годишен период, считано от влизане в сила на разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси – 01.01.2019 г., през който собствениците да не дължат данъци за сгради, които не са въведени в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване, тоест от 01.01.2024 г. да се дължи данък за тези сгради.

            4. Закон за устройство на територията – чл. 153, ал. 5, относно допускане на  презаверяването още веднъж на разрешенията за строеж, презаверени един път

Пандемията от КОВИД-19 доведе до безпрецедентна икономическа криза на национално и световно ниво, и в различна степен засегна всички отрасли на икономиката.  За определен период от време цели сектори със стратегическо значение за страната, не функционират или работят с намален капацитет.   

            Неясната здравна и икономическа обстановка лишава от възможност бизнеса да планува инвестициите си, дори в най-кратки срокове. За да оцелеят в настоящата задълбочаваща се икономическа криза, представителите на бизнеса са принудени да пренаредят приоритетите си и да оставят на заден план инвестициите в нови проекти.

            Съгласно действащата към момента нормативна уредба, а именно чл. 153 от Закона за устройство на територията / ЗУТ /, строежите, за които разрешението за строеж е загубило действието си по смисъла на ал. 2 на чл. 153, могат да бъдат осъществени след презаверяване на разрешението за строеж, като презаверяване на разрешението за строеж може да бъде поискано от възложителя на строежа в тримесечен срок от изтичането на съответния срок по ал. 2. Съгласно ал. 5 на същата разпоредба, Разрешението за строеж може да се презаверява само веднъж – за подновяване на срока за започване на строежа или за подновяване на срока за завършване на строежа.

            Съответно представителите на бизнеса, които са упражнили правото си да презаверят издаденото им разрешение за строеж, непосредствено преди началото на пандемията от КОВИД – 19 или го презаверят сега предвид тримесечния срок, с който разполагат, са изправени пред невъзможност да реализират строежа в условията на настоящата икономическа криза, тъй като това е практически невъзможно към настоящия момент имайки предвид, че:

  • не могат да се намерят инвеститори, които да станат партьори в едно такова начинание, заради икономическата криза;
  • банките отказват да кредитират рисков бизнес, особено за работещите в най-засегнатите от кризата отрасли, които се определят от кредитните институции като рискови кредитополучатели,
  • липсват собствени средства, тъй като бизнесите едва работят на себестойност и няма откъде да акумулират пари за инвестиции.

            В тази връзка, за да не се попадне в хипотезата на ал. 9 на чл. 153 от ЗУТ, тоест разрешението за строеж да загуби правно действие, е необходимо да се предприемат мерки сега, още повече, че възстановяването на бизнеса, ситуацията и т.н. ще иска време, не по-малко от 4-5 години, поради което предлагаме в следващите 3 години, тоест до 31.12.2023 г., още веднъж да се презаверят изтичащите разрешения за строеж в този период, което заедно с посочените в чл. 153, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ срокове ще помогнат да се получи достатъчен срок да се възстанови бизнеса поне на 50-60 % и да може да се реализира издаденото разрешение за строеж на съответния обект.

5. Да се разшири и усъвършенства помощта от 35 евро за заета седалка в чартърните полети, автомобили, ж.п. транспорт, особено в крилата на сезона, т.н. междинен и рекламен сезон.

Плащанията да бъдат на база пристигнал турист.

6. Във връзка с безпрецедентната криза от КОВИД-19 предлагаме да се предвидят законови изменения, касаещи намаляване на концесионните такси на плажовете за тази и следващите 3 години срещу сериозно намаляване цените на услугите / на плажа, на басейна и т.н. /.

7. Да се предвидят законови изменения, касаещи предоставянето на ваучери за настаняване, като се разшири обхватът на Наредба № 7, която урежда ваучерите за храна.

 Предлагаме да се предоставят ваучери за настаняване подобно на ваучерите за храна, за да можем да активираме българския пазар, а всеки работник сам да прецени за какво да похарчи необлагаемата сума към заплатата му.

8. Запазване на 9 % ДДС за ресторантите и заведенията, категоризирани по Закона за туризма

Приетата промяна от кабинета за намаляване на ДДС от 20% на 9% бе стъпка в правилната посока за подкрепа на легалния бизнес, който в момента преминава през десетки контроли, лицензионни режими и проверки, за да се гарантира, че предлага на своите клиенти качествен продукт. Правилността на това решение за намаляване на ДДС се потвърждава и от факта, че поради спецификата на бизнеса, в почти всички страни от Европейския съюз намаляването на ДДС-то в заведенията за хранене е направено преди много години, а сега в условията на КОВИД-19 те намалиха още ДДС-то, като антикризисна мярка. Същото се отнася и за доставките от заведенията за хранене, категоризирани по Закона за туризма.

Ние продължаваме да отстояваме позицията, че намаляването на ДДС на 9 % е една от най-работещите социални и икономически мерки за спасяване на заведенията в кризата, и тя трябва да продължи. Още повече, че въпреки намаленото ДДС, събираемоста е много по-добра.

9. Да се приеме нормативен акт, на базата на който да се разреши общините да освобождават бизнеса 1 година след излизане от пандемията от заплащане на такси, наеми и цени на услуги, вкл. такса битови отпадъци, тротоарно право и др.

10. Считаме, че следва да се делегират по-сериозни права на Консултативния съвет по въпросите на туризма по формирането и реализацията на туристическата политика на Общината, а не като сега – нещата да са формални.

Консултативния съвет по въпросите на туризма  да участват сдружения регистрирани по ЗТ и квотата  да се от местното сдружение а не по усмотрение на кмета. Решението на Консултативния съвет по туризъм следва да има тежест и не следва да бъде ревизирано след подписан протокол.

Практиката от годините показва, че Консултативният съвет е формален орган, чиито решения практически или се преразглеждат, или въобще не се гледат от съответната комисия по туризъм и Общинския съвет, така че за нас това е една пожелателна форма и за да има смисъл, трябва да има правило, че решението на Консултативния съвет по туризъм следва да има тежест и не следва да бъде ревизирано, иначе се губи смисъла от съществуването на Консултативния съвет по туризъм. Уж професионалистите даваме мнения и становища, а накрая хората, които не разбират нищо от бранша, приемат окончателния вариант, който много пъти няма нищо общо с това, което е гледано в Консултативния съвет.

Също така категорично сме против, което многократно сме заявявали на министъра, собствениците на алеите и инфраструктурни дружества да се ползват с по-специални права и да влизат в Консултативния съвет по туризъм. Това ще обезсмисли съществуването на местни сдружения, които да създават политиката в даден район.

Имайки предвид горното, предлагаме да се допълни в §10, т. 2, ал. 4, че при наличие на местна структура, тя има предимство пред отделните собственици на обекти.

11. Туристическият данък да се разходва само за дейности, свързани с туризма, като в края на годината общините да представят подробен отчет за разходването на туристическия данък пред Министерството на туризма и съответните браншови организации от региона.

При обсъждане проекто бюджет в общината становището на местното туристическо сдружение да бъде прието .

Като дейности, свързани с туризма в закона  за туризма за подпомагане от средствата на туристическия данък да се включи и местното туристическо сдружение.

12. По отношение на дължимите такси по разрешенията за водоползване: предвид забраната и обективната невъзможност на редица търговски обекти като хотели, СПА центрове, балнеологични центрове и други, функциониращи самостоятелно или като част от хотелски комплекси и туристически обекти за настаняване, да бъдат опростени задълженията за заплащането им за периода на извънредното положение и/или забрана за функционирането им, а заплащането на дължимите такива преди обявяването на извънредното положение, да бъде в едногодишен период след края на извънредното положение и отпадане на забрани и ограничения за функциониране на туристически обекти.

V. КАДРОВО ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА ТУРИЗМА

Кадровото обезпечение на туризма е една от най-важните предпоставки за качествен туристически продукт.

Ние многократно сме задавали тези въпроси и търсили решения, но към момента няма решение, което да подпомогне бизнеса и да отговори на неговите очаквания.

Особено в отношенията с МТСП, всички тези въпроси многократно сме ги задавали, за да може да се намери някакво приемливо решение, но в техните отговори Министерството основно ни запознава каква е нормативната база и практика, които ние много добре знаем и след като задаваме въпроса, означава, че тя не ни удовлетворява и търсим начини тази нормативна база и практика да станат работещи за бранша. Много често казват, че трябва да се инициира промяна на нормативната база и това трябвало да стане през работодателските организации, участници в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Мерките за по-сериозно решаване на проблема са следните:

1. Облекчаване декларирането на договорите на лицата, които подпомагат бизнеса на семейството.

Идеята е в тази ситуация на липса на кадри семейството да може да разчита на подкрепата на своите членове, кой когато може. Подходящ начин би бил да се подава само декларация, както е за свободните професии, от собственика на обекта за това, че майка, баща, дъщеря, син, т.е. най-близките хора могат да помагат, без да се крият, както е сега.

1.1. Член от семейството между 14 – 16 г. и 16 – 18 г. да може да работи в собствен обект – ресторант, търговия, хотел и т.н., само със съгласието на родител и подписването на декларация, че ще работят при него без заплащане. Да се определи механизъм за наемане на непълнолетни работници, които са пряко свързани със семейството /деца, внуци, племеници и др./, стопанисващо туристическия обект.

2. Да се въведе правото на ползване на краткосрочни договори, подобни на тези от селското стопанство, които да се ползват при сватби, семинари и мероприятия, които се провеждат за ден, два или часове.

3. Да се въведе почасово заплащане.

4. Да се облекчи режимът за наемане на учащи от 14 до 16 г. и от 16 до 18 г. Да се помисли върху проблема с бюрокрацията по отношение на наемането на непълнолетни сезонни работници, които са необходими за работа в обекти, където не достига персонал.

           5. Да се разреши на учениците да работят до 22.00 ч.

6. Необходимо е практиките в гимназиите по туризъм да се съсредоточат през месеците юни и септември, а не както сега през седмицата няколко учебни часа. Практиките да се провеждат в реална среда – в обекти в туристическите комплекси. Тези практики се заплащат от бранша в размер на минимална работна заплата. Това ще има и огромен социален ефект, тъй като ще е в помощ на семействата на тези ученици.

7. Всички средни държавни училища да имат задължение за практика минимум 1 месец, която се провежда в обектите на бранша и се заплаща от бранша.

След като държавата плаща обучението, нормално е учащите се да имат задължение към обществото.

8. Предлагаме в настоящата ситуация да има  облекчени условия за приемането и обработването на документите за наемане на работна ръка от Украйна, Молдова, Беларус и други страни, от които може да се ползва работна ръка.

8.1. В тази връзка, преди две години направихме предложение да отпадне изискването  за легализация на дипломите на  сезонните работници от трети страни, тъй като това са само разходи, още повече, че тук не става въпрос за квалифицирани кадри, които ползваме, а за нискоквалифициран персонал.

9. Сезонния персонал

Настояваме да се обърне специално внимание на помощта за сезонните работници.

Служителите, които бяха наети за 2-3 месеца сезонно тази година, няма да изпълнят екзистенц минимума за работен режим, който предвиждат законовите разпоредби по отношение на Трудовата борса. Има голяма част от сезонните работници, които са работили в даден сезонен обект през септември – октомври 2019. При неработещ тази година обект те ще получат работни заплати евентуално през месец  юни 2021 година, след 19 месеца, което сериозно трябва да се обмисли !

В тази връзка предлагаме работещите в туризма да могат да се регистрират в Бюрата по труда след 5 месеца трудов стаж с право на обезщетение. За да имаме качествен продукт, трябва да се погрижим сериозно за персонала.

Необходимо е да се възстанови старото правило – сезонният персонал, работещ в туризма,  да има право на обезщетение за безработица при 6 месеца работа в годината. Ако не е възможно да се върне старата практика, да се помисли върху варианта персонала 6 месеца да работи във фирмите, останалите месеци до деветте да се организират курсове, финансирани от МТСГ, като кадрите остават на работа във фирмата през тези 3 месеца и като направят 9-те месеца, отиват за регистрация на борсата.

Докато е на борсата, този персонал отново да участва в квалификационни и преквалификационни курсове, за сметка на програмите на Министерството на труда и социалните грижи, след което браншът си ги взема отново на работа и то тези, които са посещавали съответните програми и са положили съответните изпити. Всеки безработен, участващ в квалификационни и преквалификационни курсове следва да има писмена договорка за предстоящия летен сезон с конкретна фирма, собственик на туристически обект, където след завършване на обучението / редовно посещаване на съответните програми и успешно положен изпит / задължително да прилага наученото по време на курсовете.

10. Квалификация и преквалификация на кадри

МТСП трябва сериозно да помисли за мерки, които да повишават квалификацията и преквалификацията на кадрите, особено сезонните работници, както и обучението на нови кадри за бранша.

 10.1. Засилване на контрола по разходването на средствата, които се предоставят по различни програми на МТСП за обучение, квалификация и преквалификация на кадрите. Държавата осигурява много сериозни средства за обучение, квалификация и преквалификация на кадрите, но практиката показва, че много малка част от хората

ползвали тези средства, реално са влезли да работят в обектите в туризма, което обезсмисля всичко направено.

За да има смисъл от влагането на тези огромни средства, а не да се харчат за спокойствието на партньорите от тристранното сътрудничество, е необходимо:

10.1.1. БХРА, като най-голямата структура в туризма, обединяваща фирми от средния и дребния бизнес в България, заедно с МТСП, да разработим методика, която да сведем до местните структури / 36 структури в почти всички окръжни градове /  на БХРА и МТСП, с цел да има по-добра организация и да се избегне бюрокрацията.

10.1.2. Програмите за обучение, квалификация и преквалификация да бъдат съгласувани и контролирани от бранша – работодателите, с които се сключва договора.

10.1.2.1. Работодателите да имат право да избират обучаващото звено.

10.1.2.2. Практическото обучение да се осъществява в обектите, където ще работят курсистите, след като завършат обучението, а ако това не е възможно, в практическото обучение активно да участват мениджърите на обектите, в които ще работят обучаемите.

10.1.3. Съответният курсист, който ще се обучава, квалифицира и преквалифицира, следва да има договор за работа за минимум 6 месеца след завършване на курса в обектите от бранша.

10.1.4. Ако курсистът не посещава курсовете, не завърши успешно курса или не е работил 6 месеца в обектите, то този курсист няма да има право за регистрация в бюрата по труда или да ползва фондове от държавата в следващата 1 година.

10.1.5. Ако се констатира нарушение от страна на обучаващите звена, същите да връщат парите и три години да не могат да се занимават с тази дейност, както фирми свързани с тях, така и фирми на свързани с тях лица.

10.2. Съвместни мероприятия между бранша и държавата с цел задържане на работника продължително време на едно работно място.

По сега действащата нормативна база работниците имат право на обезщетение за безработица, ако имат 9 месеца стаж през последните 18 месеца. Тъй като това на практика е трудно постижимо, предлагаме да се направи следното съчетание, а именно:

10.2.1. Девет месеца работникът работи в дадена фирма, като през първите 6 месеца съответните фирми заплащат възнагражденията. Останалите 3 месеца кадрите остават на работа във фирмата, но през тези 3 месеца до 9-те, кадрите участват в курсове, финансирани от МТСП, и курсистът получава възнаграждението си от парите, които фирмата, в която работи, получава от МТСП, например като за обучаващо звено.

10.2.2. Като направят 9-те месеца, съответните работници се регистрират в Бюрата по труда и следващите 3 месеца отново участват в квалификационни и преквалификационни курсове за сметка на програмите на МТСП, след като всеки един курсист, участващ в квалификационни и преквалификационни курсове, следва да има писмена договорка с конкретна фирма от туристическия бранш за работа от минимум 6 месеца за предстоящия летен сезон, където след завършване на обучението / редовно посещаване на съответните програми и успешно положен изпит / задължително да прилага наученото по време на курсовете.

Програмите за обучение да бъдат съгласувани и контролирани от бранша.

Считаме, че този начин би имало сериозен успех в кадровото обезпечение в туризма.

Надяваме се да се приеме предложението на БХРА и нейните структури за партньорство с МТСП по горенаписаното.

Относно броя на курсистите, които следва да участват в курсове, според нас необходимостта е толкова голяма, че колкото средства се осигурят, бихме могли да ги оползотворим за обучение, квалификация и преквалификация на кадри, които следващите 6 месеца да работят във фирми от туристическия бранш.

11. Обучение и подготовка на кадри за туризма от МОН

Въпросът за обучението и подготовката на кадри е ключов за БХРА.

11.1. БХРА като най-голямата национално представена браншова организация с над 36 местни структури в страната, счита, че сътрудничество между МОН и БХРА е изключително важно при обучението и подготовката на кадрите в туризма, с цел презентирането пред учениците на условията в местата за настаняване, особено висококатегорийната база, което би повлияло и на приема в училищата по туризъм, водещо до така необходимите кадри за туризма:

– по време на изготвянето на учебните планове;

– по време на учебната година;

– при обучението на външни кадри от страна на структури на БХРА по програми на МТСП за обучение, квалификация и преквалификация на кадри, .

11.2. Провеждането на практики и стажовете на учащите се.

БХРА счита, че е необходимо непрекъснато да се издига имиджа на професиите по специалностите в туризма. В тази връзка според нас е необходимо практики, стажове, състезания да се провеждат във висококатегорийни бази, които да впечатляват учениците. Разбира се, че е необходимо да има съответното отношение от заетите в целия процес – ученици, преподаватели, собственици.

11.2.1. Необходимо е практиките в гимназиите по туризъм да се съсредоточат през месеците юни и септември, а не както сега през седмицата няколко учебни часа. Практиките да се провеждат в реална среда – в обекти в туристическите комплекси. Тези практики се заплащат от бранша в размер на минимална работна заплата. Това ще има и огромен социален ефект, тъй като ще е в помощ на семействата на тези ученици.

11.2.2. Всички средни държавни училища да имат задължение за практика минимум 1 месец, която се провежда в обектите на бранша и се заплаща от бранша.

След като държавата плаща обучението, нормално е учащите се да имат задължение към обществото.

11.3. Организиране съвместно с БХРА на състезания на учениците, в т.ч. и по регионите, с цел презентация на учениците пред работодателите и последващото им ангажиране на работа.

Според нас тези състезания трябва да се провеждат във висококатегорийна база, а не както е в хангари сега, за да се издига авторитета на професията, което би повлияло и на приема в училищата по туризъм.

Освен това, ако се въведе конкуренция в организирането на състезанията чрез допускане участието и на БХРА, това ще допринесе за по-качествено провеждане на състезанията.

Благодарение на доброто дългогодишно партньорство между БХРА и АУХРБ се организират състезания по специалности, които не са застъпени в календара на МОН. В тази връзка организирахме съвместно с АУХРБ състезания по хотелиерство, анимация, готварство, сладкарство, които ще продължат и за напред, както и по нови специалности – екскурзоводи и туроператори.

11.3.1. При възможност, да се осигури от МОН финансиране, макар и частично за участие на училищата по съвместните инициативи с БХРА, най-вече на състезанията, които се организират съвместно с АУРХБ.

11.4. Провеждането на поддържащата квалификация на учителите по професионална подготовка, като се организират практически обучения на учителите. Един много важен и сериозен въпрос, решаването на който ще гарантира качеството на обучението.

На този етап, благодарение на партньорските отношения между БХРА и АУРХБ, тази подготовка се провежда във висококатегорийна база, собственост на членовете на БХРА.

11.4.1. Тези обучения би трябвало да се включат в някои от програмите на МОН.

11.5. Практическото професионално  обучение заема сериозен дял в цялостното обучение на учениците от професионалните направления „Хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг“, „Пътувания, туризъм и свободно време“.

11.5.1. По-голямата част от финансовия ресурс се отделя за закупуване на продукти за обезпечаване на  практическото обучение.

11.5.2. Допълнителен финансов ресурс е необходим за ел.енергия, горива и други консумативи, без които не би могло да се провежда качествено практическо професионално обучение. 

11.6. Стандартът / ЕРС / на  ученик в училищата по туризъм е по-нисък от някои други направления, като транспорт и хуманитарни науки. Не считаме, че техните стандарти са високи, считаме, че с оглед характера на обучението и свързаните с него разходи, стандартът в ПГТ е нисък, за да се постигне качествена подготовка и непрекъсната подмяна на оборудването. Ако се съпоставят различните стандарти, които формират бюджета на едно профилирано средно училище, със стандартите на ПГ по туризъм, ще се констатира сериозно недофинансиране на ПГТ.

11.7. Разлика има при нормативите за стипендии на учениците – стандартът на ученик от професионално направление “Услуги за личността“, в които попадат ПГ по туризъм, стипендиите са по-ниски. След като изискванията за отпускане настипендии са общи, койе мотивът отпусканите суми на ученик в ПГ по туризъм да е по-ниски в сравнение с професионалните гимназии с висок ЕРС ?

11.8. Туристическият бранш е с висок принос в брутния вътрешен продукт. В същото време там недостигът на кадри е постоянен проблем. За този бранш се стигна до решението да се внасят кадри от други страни и то с преференции. Защо нито една от професиите в областта на туризма – готвач, ресторантьор, не са в списъка на професиите с недостиг, след като туризмът е приоритетна за развитие област от нашата икономика ?

11.8.1. По принцип, нито една професия не е защитена или с недостиг, защото те не са приоритет на  МОН. Ако обаче влязат в списъка с недостиг или защитени професии, веднага към тях ще се насочат  хуманитарните гимназии, средните училища и ще започнат да обучават по професиите и специалностите в туризма. От тук идва нашето притеснение – необходимо е  професионалното образование да се насочи изцяло в професионалните гимназии. В момента всички имат право да заявяват професии и специалности съгласно ЗПУО и така се разпиляват усилията и средствата в много училища. Съществуват над 250 училища, които обучават по професии в туризма – това са професионални гимназии, профилирани гимназии, средни училища, обединени училища. Ако се ограничи приема на ученици в останалите видове училища  и се  насочи само в професионалните, тогава няма да има проблеми с план-приема. Ще се издигне  авторитета на тези гимназии. Предложението е професионалното образование и обучение да бъде насочено предимно към професионалните гимназии. Професионалните гимназии да се превърнат в центрове за професионална квалификация, насочени към съответните сектори на икономиката.

БХРА счита, че посочените в т. 11 въпроси, са важни за развитието на професионалното образование в сферата на туризма. Разбира се не считаме, че STEM профилите не са важни, но за икономиката на страната е от важно значение развитието на отрасъла Туризъм. А това няма как да стане без добре подготвени кадри. Разчитаме и се надяваме да се вземат конструктивни решения в подкрепа на нашето професионално обучение.

VI. ВИЗОВА ПОЛИТИКА

Туризмът е изключително зависим от традиционните източни пазари и съседните ни страни, но за съжаление с една част от тях имаме изключително бюрократичен и скъп визов режим.

Наясно сме с ограниченията, които имаме, като държава-членка на ЕС. Считаме, че на държавно ниво можем да намалим визовата бариера пред мултимилионни туристически пазари като Русия, Турция и страните от Бизкия и Далечен изток, без това да повишава риска за сигурността на страната ни и ЕС. Нашето предложение е да се приеме пакет от мерки за централизиране на целия процес по кандидатстване, одобрение и получаване на еднократна туристическа виза за България. Целта на тези мерки ще бъде да спестят време и усилия за обикновения турист, което ще го насърчи да избере България за бъдещо пътуване с цел туризъм.

Заявяваме, че най-голямата бариера пред дестинация България е изключително тежката / на места и неясна / процедура по кандидатстване и получаване на туристическа виза.

Готови сме да предложим мерки и стъпки за онлайн кандидатстване и издаване на туристическа виза. В тази връзка настояваме:

1. Да отпаднат визите за Русия, Молдова, Турция и някои арабски държави с цел туризъм през летния и зимния сезон.

2. Ако не могат да отпаднат визите, макар и с цел туризъм, да се въведе облекчена процедура по издаването им и същите да се издават на много ниска стойност, като предварително лицата онлайн подават документите и получават отговор по мейла – одобрение или отказ за виза. Тези, които имат потвърждение, при пристигане в съответната държава им се поставя визата на летището.

            Ако Европейският съвет не ни разрешава промяна във визовата политика на ЕС, касаеща пътуване с цел туризъм, Правителството да настоява за годишни компенсации от по 1 милиард евро за руски пазар и 1 милиард евро за останалите пазари, с които България има визов режим.

3. Да се направят постъпки за възстановяване работата на Генералното консулство на България в Новосибирск. Към момента на територията на Русия са 3 консулски служби, които обработват визите от цялата необятна руска страна, което е крайно недостатъчно и затруднява работата.

 4. Изпращане на още 1 туристически представител в Русия, който заедно с основния представител да съсредоточи своята работа в регионите на Русия, откъдето е основният поток за България.

Добре е да се активира работата във всички руски градове и региони, които са побратимени с българските такива

5. Да се отворят туристически представителства в традиционните за нас пазари – Англия, Германия, Централна Европа, скандинавските страни.

VII. КОНЦЕСИИ

Принципът при отдаване на концесия трябва да се промени основно. Чадърите и шезлонгите трябва да са безплатни, както е във всички развити дестинации по света.

Приходите за държавата от концесии са около 8 млн. лева годишно, докато преките и косвени приходи от туризма са от порядъка на 4-5 млрд. евро. Тези 8 милиона могат да се компенсират от държавата по друг начин. Една промяна би дала тласък не само на туризма, но и на всички свързани сектори на икономиката. Надяваме се да се помисли върху този въпрос. Крайно време е това да се разбере от управляващите.

1. Основен проблем е високото концесионно възнаграждение, водещо до високи цени на плажните услуги, достигащи нива по-високи от цените на хотелите на втора и трета линия. Държавата събира от концесионни възнаграждения около 8 000 000  лева /    50 % от тях отиват в общините / при приход от туризма около 8 000 000 000 лева. Заради тази пренебрежимо малка сума в сравнение с приходите от туризъм / около 0,1 % / се създават изключително много неприятности и недоволства от гостите на курортите, като по този начин се разваля впечатлението от пребиваването им в България.

Решението е да се премахне концесионното възнаграждение срещу предоставяне от концесионера на безплатни чадъри и шезлонги. Също така концесионерът има задължение да се грижи за опазване на държавната собственост. Концесионерът се издържа и печели от продажбите на допълнителни услуги на плажа, както и от експлоатацията на търговските обекти на плажа. 

1.1. Където има действаща концесия, ако концесионерът не желае да се развали, предлага се анекс, с който държавата се отказва от възнаграждението си срещу предоставяне от страна на концесионера на безплатни чадъри и шезлонги.

Юристите следва да предложат вариант за да се защити  интереса на държавата и бранша.

1.2. Достатъчно възможности има за компенсиране на тази сума от 8 000 000 лева.

2. Концесионер на плажа да бъде заинтересовано лице / хотелиера /. Не е нормално и не сме съгласни собствениците на инфраструктурата да ползват предимство за получаване на концесии. За нас най-заинтересован от всички по веригата, които предлагат туристическия продукт, е хотелиерът. Това важи за плажове разположени в курорти с един собственик на легловата база и плажове разположени в курорти с много собственици на легловата база.

3. Ако има някакви аргументи срещу това хотелиерите да имат предимство, предлагаме да имат предимство лица, които са направили дълготрайни инвестиции в дадения курорт, като по този начин са доказали своя траен интерес към курорта. Размерът на инвестицията да е предимство. Да не стане така, да се счита предимство инвестицията в изграждането на т.н. „капанчета”.

4. Категорично сме против изразеното от предишния министър на туризма виждане по време на срещите, предимство да имат досегашните концесионери.

5. Категорично сме против всякакво разполагане на каквито и да било търговски обекти на територията на плажовете на националните курорти. В този смисъл настояваме заложените в проекта 3% за търговски обекти да отпаднат – в т.ч. и масажните кабини, тъй като не отговарят на изискванията за качествено предлагане на продукта. Предлагаме на територията на плажовете на около 200 м. да има единствено обособени обекти                    / естетически конструкции /, където да се предлагат само вода, безалкохолни напитки, кафе, сладолед и плажни коктейли. Те да работят с работното време на плажовете / от 8.00 до 18.00 часа / и на тях да не се разполагат маси и столове за сядане.

6. Предлагаме свободната зона в националните курорти да бъде не повече от 25% от цялата плажна територия. Това наше предложение се базира на факта, че легловата база в националните курорти е огромна и търсенето на чадъри и шезлонги от туристите е голямо. При сега действащия норматив от 50% свободна зона, ние не можем да предоставим необходимите плажни услуги на всички или поне на по-голяма част от желаещите, поради което има много оплакания от гостите.

7. Да се акцентира върху изграждането на спортни съоръжения на плажа                          / волейболни игрища, тенис на маса, плажен футбол и т.н. /, които да бъдат включени в свободната зона, тъй като те не се използват през целия ден. Същите да се предлагат безплатно.

8. Настояваме за цялостно премахване на търговските обекти, разположени на границата между плажната ивица и крайбрежната алея, тъй като те закриват изгледа към морето.

9. Да се разграничат 3 групи плажове: в курорта, в града, в пустеещи зони, като в трите категории се посочи различен % на свободната зона, тъй като за различния тип плаж безспорно процентът би следвало да е различен. Смятаме, че тъй като в курортите търсенето на чадърите е по-голямо, процентът на свободната зона да бъде максимум 25 %.

10. Предоставят се места на плажа на всички гости на дадения комплекс и не се разделя плажа на места за отделни хотели.

11. Ако няма желаещи да се грижат за плажа, при тези нови условия / безплатни чадъри и шезлонги / това може да се извърши от Общината и съответните сдружения на собствениците, като се има предвид, че в Общината се акумулира туристическия данък, чийто предшественик – курортната такса, е въведена единствено за предоставяне на безплатен плаж и неговото поддържане.

12.Да се насърчава самата община да концесионира плаживете с цел заетост на местното население,по ниски цени на чадърите , по големи свободни зони,почистване плажовете и подходите и по големи приходи за самата община които да инвестира в туристически обекти и инфраструктура.

VIII. ОПРЕДЕЛЯНЕ СТАТУТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ КУРОРТИ

Въпреки многобройните срещи на тази тема, предложеният текст показва, че институциите не желаят да решат проблема.

Считаме, че всичко, което се пише за Националните курорти, не отчита един съществен проблем частната собственост на алеите в курорта, което ще създаде проблем и невъзможност на Държавата и Общината да инвестират в тях, така както това прави в градовете. Освен това, даже и да се намери някакъв вариант за това, в което се съмняваме дълбоко, как ще се ограничи собственика на инфраструктурата да я продава, тъй като евентуалното инвестиране на Общината и Държавата в тази частна собственост вдига стойността й и тя става атрактивна за продаване, без за това собственика да има някакъв принос.

Според нас и нашите консултанти, за собствениците на инфраструктурата трябва да важи същото правило, което важи и за собствениците на обособените обекти – хотелите, да поддържат и инвестират в собствеността си, така че тя да предполага предоставянето на качествена услуга и да не създава проблем на останалите субекти на територията на комплекса, вследствие на което да се търпят финансови загуби.

Както многократно сме коментирали, ние разчитаме с промените в Закона за туризма да се решат следните въпроси:

– Представителност на националните курорти – не намираме за нормално курортите да се представляват от собственик на алеи, а да не се взема под внимание мнението на собствениците на легловата база, направили огромни инвестиции във времето и благодарение на което, променили имиджа на хотелската база в България. Ако на някой от Министерството му трябва информация за даден курорт, няма от къде да получи такава и най-вече достоверна.

– Рекламирането на националния курорт

– Поддържане на общата инфраструктура на комплекса и санкции при положение, че същата не се поддържа

– Охраната на курорта

– Противопожарна охрана на курорта

– Озеленяване на курорта

– Борба с болести и неприятели по дърветата и растителността

– Единна политика по застрояването – РЗП – срок на действие, недопускане на   презастрояване

– Сметоизвозване

– Борба с бездомните кучета

– Транспортна схема

– Търговските обекти и т.н.

Всички тези въпроси следва да бъдат законодателно регламентирани и да не зависят от конюнктурни промени с наредби, които са в правомощията на един или друг министър. Националните курорти съществуват достатъчно дълго, почти 65 години к.к. Златни пясъци и 110 години к.к. Св. Св. Константин и Елена и тук са се натрупали обществени отношения, които следва да се регламентират ЗАКОНОДАТЕЛНО.

Изразяваме отново нашето виждане, че за ефективното функциониране на Националните курорти следва да се конституира организационна и управленска структура, в която има представителство на държава, община и на всички собственици на обекти в курорта. Тази структура, следва да формира публичен, ежегоден бюджет, финансиращ политики за конкурентното развитие на курорта.

Не намираме за нормално курортите да се представляват от собственици на инфраструктура, а да не се взима под внимание мнението на собствениците на легловата база, направили огромни инвестиции, благодарение на които се развива туристическия бизнес в съответното място.

Държавата и общините са до табелите на курортите и се интересуват основно от това дали са платени съответните данъци и такси.

Докато градските хотели плащат и получават съответната услуга, в курортите практически няма грижа за инфраструктурата от страна на държавата и на общината.

Чрез Статута на националните курорти очакваме да се решат следните въпроси:

1. Търговска схема 

Да има единна търговска схема на курорта, която да се приеме със съответното мнозинство на собственици на обекти на територията на съответния курорт.

Архитектът, който е на дадения национален курорт, да предложи единна схема на временните търговски обекти, включваща брой обекти, визия, местоположение, асортимент за продажба, който ще се предлага.

Докато не се приеме такава единна схема от всички заинтересовани лица, да не се издават разрешения и съгласувания за временните търговски обекти от Министерство на регионалното развитие и общините.

Почти няма отказани молби за одобрение на търговска схема за разполагане на временни търговски обекти, изпратени до МРРБ и се получава един хаос от разполагане на временни търговски обекти в курортите. Липсва взаимодействие между МРРБ и Общината.

2. Tранспорт и Транспортна схема

Въвеждане на мораториум на чл. 234 г Наказателния кодекс, за който неколкократно от месеци насам разясняваме какъв огромен проблем ще предизвика приетото изменение по време на летния сезон.

Много от нашите туроператорски фирми с превозни средства 8+1 обслужват свои бизнес партньори, което е безвъзмездно, провеждат журналистически инфотурове, с които популяризират дестинация България и презентират нови маршрути, обслужват малки ВИП групи, извършват т.нар. драйвър гайд турове с лицензирани екскурзоводи.

   Невъзможността транспортните фирми да лицензират такъв тип превозни средства и липсата на разрешителен режим за същите ще създаде хаос в предстоящият сезон. Налице са вече макар и малко на брой проблемни ситуации възникнали от прилагането на вече приетият чл. 234 г. България ще е абсолютно неконкурентноспособна спрямо други дестинации в Европа, да не говорим за Турция, Гърция, Кипър и други предлагащи обслужването на малки групи и ли трансферирането им от летище. Това налага въвеждането на мораториум по изпълнението на нововъведения чл. 234г.,  а след 04.04.2021 г. неговото преразглеждане.

Предлагаме транспортната схема, чрез която се определя движението, паркирането в съответния комплекс и работата на т.н. паяк, да бъде приемана, след като се направи дискусия, на която да присъстват всички заинтересовани лица, като собствениците на хотелите / обектите / и контролните органи, и на базата на тази дискусия да се взема решение за утвърждаването й.

          Паркирането в курортите – малък ужас

          В повечето случаи полицаите са странични наблюдатели. И друг път сме поставяли този проблем.

           Действието на т.н. “паяк” е под всякаква критика. Предлагаме действието на „паяка“ да се спре преди 01.06. и след 01.09., когато посещаемостта на курортите е малка и не трябва да създаваме проблеми и на малкото гости, които идват.

Изграждане на буферни паркинги извън населените места

3. Поддържане на общата инфраструктура на националния курорт

Според нас трябва да има изисквания за чистота, озеленяване и паркоподдържане, осветление, пътищата и алеите да са с равна повърхност, без дупки, да няма повредени бордюри, тротоарите да бъдат с равна повърхност, без дупки и т.н.

Да има санкции в случаите, когато инфраструктурата не се поддържа.

Ние приветстваме и подкрепяме започналото от няколко години изграждане и реновиране на пътната инфраструктура в България и считаме, че е крайно време вече да се обърне внимание и на отсечките от летищата до курортите, както и в самите курорти, където дереджето е трагично. Не може да се говори за инфраструктура, подобаваща на национален курорт

Средствата от туристическия данък за подпомагане на туризма  да се използват процентно за чистота, озеленяване и паркоподдържане, осветление, пътищата и алеите

4. Охраната на националния курорт

Окончателно и трайно да бъде решен въпросът с осигуряването на надеждна охранителна дейност на територията на националните курорти, като бъде съобразен числения състав с потребностите на съответния комплекс / курорт /. Предложението ни в тази насока е да бъдат предвидени специализирани звена в рамките на националната или общинска служба „Полиция“, което да бъде отразено в техния бюджет.

Необходимо е по-голямо полицейско присъствие през целия сезон както на контролно-пропусквателните пунктове, така и вътре в комплекса. Да се осигури охрана през зимния сезон, за да не се превръща комплексът в разграден двор, както е понастоящем.

Предлагаме охраната на националния курорт да включва:

– ежегодни обучения на мениджърските екипи, съвместно с ОД на МВР,

           – увеличаване на полицейското присъствие, вкл. и чрез съвместно участие на чуждестранни полицаи, както като обходни патрули, така също и като постоянно присъствие на входните за комплекса места поне от средата на м. май до края на м. септември, като същевременно се осъществява контрол върху изпълнението на служебните задължения на командированите служители на МВР, защото понякога оставаме с впечатление, че те идват на почивка, а също така имаме основание да се смята, че част от тези командировани идват и със своя „контингент“ от съответния регион и създават проблеми, отколкото полезни неща.

– осигуряване на охрана през зимния сезон,

– изграждане на система за външно видео наблюдение.

5. Противопожарна охрана на националния курорт

Липсата на противопожарна служба на територията на комплекса създава предпоставки за възникването на сериозни инциденти.

В рамките на Национална служба „Пожарна и аварийна безопасност“ да бъдат създадени звена по съответните курорти, обслужващи националните курорти и гарантиращи противопожарната им безопасност целогодишно, като се предвидят средства за това в бюджетите им или в бюджета на националната служба.

6. Рекламата на националния курорт

Към момента няма участие на националните курорти на туристически изложения, организирани от Министерство на туризма, което е груба грешка.

7. Контрол на шума на територията на националния курорт

Последните години има предприети мерки, които доведоха до промяна на негативната досега практика по контрола и санкциите.

8. Озеленяване на курорта

9. Борба с болести и неприятели по дърветата и растителността

10. Единна политика по застрояването – РЗП – срок на действие, недопускане на  презастрояване

11. Сметосъбиране и сметоизвозване

12. Борба с бездомните кучета

Готови сме да предложим варианти за управление на националните курорти.

Държим да подчертаем, че никой от нас не иска допълнителна собственост, а желаем кой каквато и собственост да притежава, да я поддържа във вид, достоен за национален курорт.

Най-добрият вариант е, ако общините придобият собствеността на пътната инфраструктура в националния курорт. По този начин според нас ще се решат най-безболезнено всички въпроси по финансиране, стопанисване, контрол и т.н. на територията на националния курорт.

Друг вариант на финансиране на сделката по придобиване от общините на собствеността на пътната инфраструктура, в това число и алеите, е чрез кредит, който се изплаща от наемите на търговските обекти, разположени по придобитата пътна структура и алеите.

Трети вариант за придобиване на собствеността от Общината е чрез замяна на имоти собственост на Общината с пътната инфраструктура и алеите в националния курорт.

Считаме, че всичко, което касае националните курорти, следва да бъде регламентирано в закон, а не в наредба, както се предлага в ЗИД-а. Според нас, националните курорти следва да имат устойчиво законодателство, нещо, което не може да се постигне с наредба.

Имайки предвид, че всяка година се подписват договори между хотелиерите и туроператорите, голяма част от условията на които и действащата нормативна уредба се публикуват в каталозите на туроператорите. Евентуално изменението на всички тези договорености и правила водят до рекламации, които се плащат от хотелиерите. Според нас в националните курорти следва да има дори по-сериозен ред и организация от други места в страната. Това може да се постигне единствено и само със стриктно написани изисквания и правила в съответен закон, които да се спазват и контролират.

В един бъдещ нормативен акт за националните курорти, който според нас единствено трябва да бъде закон, следва много точно да се определи как ще се извършва управлението и представителността на националния курорт. Не намираме за нормална досегашната практика хотелиерите, които най-много са допринесли с направените от тях инвестиции за промяна облика на курорта, да бъдат игнорирани от управлението на националните курорти за сметка на частните инфраструктурни дружества.

IX. ПРЕМАХВАНЕ НА Т.Н. ИНФРАСТРУКТУРНИ ВНОСКИ ЗАПЛАЩАНИ

 ОТ СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ОБЕКТИ В НАЦИОНАЛНИТЕ КУРОРТИ

Инфраструктурните вноски са въведени с приватизационните договори от края на 90-те години, срещу задължението да са поддържат общата инфраструктура и като цяло комунално стопанство на територията на националните курорти.

В момента хотелиерите в национални курорти плащаме същите данъци, а заради големината на обектите и повече, в сравнение с хотелите в града. В града Общината чисти, поправя инфраструктурата и т.н., а в националните курорти е до табелата на комплекса, въпреки желанието на Общината да въведе и там ред, но собствеността на алеите пречи за това.

Съгласно договорите за приватизация или покупко-продажба на имот, собствениците на обособени имоти имат ангажимент да плащат инфраструктурни вноски, но след изтичането на сроковете по поети ангажименти по приватизационните договори от дружествата, които са закупили инфраструктурата, те не подлежат на проверка от никого и не са задължени да правят инвестиции в инфраструктурата на курорта. Всичко е на добра воля от тях, но собствениците на обекти са длъжни да плащат инфраструктурните такси, независимо дали съответните дружества правят нещо по инфраструктурата или не.

Подписването на договорите се е осъществявало при едни условия / държавна собственост, много малко частни субекти, държавно регулиране /, които към момента са променени и тъй като основанията им за включване са станали нищожни, инфраструктурните вноски следва да отпаднат.

Според нас и нашите консултанти, основанията за нищожност на тези точки от приватизационите договори са следните:

1. След 20.02.2014г. няма понятие обща инфраструктура по съображение, че е отменен Закон за регионалното развитие.

2. От 05.03.2004г. е в сила Закон за енергетиката, който регламентира, че дейността по разпределение на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи може да бъде извършвана само от лицензирани за тази дейност дружества.

3. От 20.01.2005г. е в сила Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги като дейността също може да бъде извършена само от правоимащи за това дружества.

4. Дейността по опазване на обществения ред и противопожарна безопасност по закон са възложени на органите на МВР.

5. Плажната ивица е изключителна държавна собственост. От 01.07.2006г. е в сила Закон за концесиите, т.е плажната ивица може да бъде стопанисвана само по договор за концесия.

6. Съгласно Закон за управление на отпадъците и извозването на същите може да бъде извършвано само от дружество, притежаващо съответното разрешение.

7. От 2005 г. Златни пясъци са обявени за селищно образувание, т.е е териториална единица и статута е регламентиран в Закон за административно-териториалното устройство на Република България.

Искането ни е да бъде отменен акта, с който са въведени инфраструктурните вноски, а не да плащаме такси и хонорари на съдилища и адвокати, за да се получи резултат с неясен край.

X. СВЛАЧИЩА, РЕМОНТИРАНЕ НА ПЪТИЩА ДО КУРОРТИТЕ

     И ИЗГРАЖДАНЕ НА ПАРКИНГИ

1.  Решаване на проблема със свлачищата:

                        – в местност „Траката”, гр. Варна Активиранетому ще доведе до преместването на маршрутите на трансферите през неугледни пътища, което не е добре за първото впечатление на пристигащите туристи и е в пълно противоречие за „добре дошли”;

– пътя между к.к. Златни пясъци и Кранево, в частта над участъка хотел Изгрев / ново наименование  Грифид Енканто / – хотел Гларус;

– зад хотел Изгрев / ново наименование Грифид Енканто /, к.к. Златни                        пясъци;

                        – до Дървения мост,  к.к. Слънчев ден;

                        – свлачището преди Кранево – Най-проблемно е свлачището на Кранево, като молбата ни е да му се обърне внимание, защото, ако то пропадне, означава комплексите Златни пясъци и Св. Св. Константин и Елена да бъдат откъснати за румънските туристи, което би довело до сериозни загуби за хотелиерите.

            Ако “заработят” едновременно свлачищата на Траката и преди Кранево, това означава, че к.к. Златни пясъци на практика остава откъснат.

                        – свлачищни процеси / голяма пукнатина / на пътя над хотел Перла, по пътя от   светофара на к.к. Златни пясъци до ВК „Ривиера”

2. Възстановяване на Панорамния път през Трифон Зарезан – най-прекият път от Варна до к.к. Златни пясъци

3. Липсата на достатъчно паркоместа е един от основните проблеми в комплексите. Имайки предвид, че хотелиерите все повече ще разчитат на туристи от съседни страни, които масово пристигат с автомобилен транспорт / леки автомобили и автобуси /, е необходимо да се изградят паркинги извън територията на съответните комплекси.

4. Приоритетно изграждане на инфраструктура, облекчаваща посещението на българските граждани до туристическите обекти.

XI. УДЪЛЖАВАНЕ НА ТУРИСТИЧЕСКИЯ СЕЗОН

Предвид изключителната ситуация, в която се намираме вследствие пандемията КОВИД-19 и непредвидимостта не само на предстоящия, но и на следващите туристически сезони, настояваме да бъдат обсъдени неотложни според нас въпроси, както и да се приемат нестандартни мерки, т.е. според нас нестандартната обстановка предполага да се вземат нестандарти мерки, за да спасим туризма и оцеляването на многото хора, заети пряко и косвено с него:

1. Да се разшири и усъвършенства помощта от 35 евро за заета седалка в чартърните полети, автомобили, ж.п. транспорт, особено в крилата на сезона, т.н. междинен и рекламен сезон.

Много важно е да се направи проста схема за отчитане, за да работи мярката, а не както с 35 евро на министерството на туризма – изключителна бумащина и туроператорите се отказват да ползват мярката, от което страда бизнеса.

Относно програмата за подпомагане на чартърните полети към България е нужно да се вземе една постоянна нотификация за мярката от ЕК, така че тя да има действие поне 2 години, а не както сега – да се иска зелена светлина от Брюксел на всеки 6 месеца. Настоящата ситуация води до забавяне и несигурност при планиране на полетите, тъй като ранните цени за ваканции у нас вече са обявени, а все още няма яснота за това дали довеждащите туроператори ще получават и занапред тези 35 евро на заета седалка. Така реално клиентите не ползват това намаление, каквато е целта на мярката и ваканциите у нас не стават по-привлекателни.

2. Прилагане на посочените в раздел ПЪРВИ мерки.

3. Да се направят постъпки за възстановяване работата на Генералното консулство на България в Новосибирск. Към момента на територията на Русия са 3 консулски служби, които обработват визите от цялата необятна руска страна, което е крайно недостатъчно и затруднява работата.

 4. Изпращане на още 1 туристически представител в Русия, който заедно с основния представител да съсредоточи своята работа в регионите на Русия, откъдето е основният поток за България.

Добре е да се активира работата във всички руски градове и региони, които са побратимени с българските такива

5. Да се отворят туристически представителства в традиционните за нас пазари – Англия, Германия, Централна Европа, скандинавските страни.

XII. ОБЕДИНЕНИЕ НА БРАНША

Идеята за обединение на туристическата индустрия не е нова, в продължение на над 10-15 години са се правили редица опити това да се случи под една или друга форма. Неоспорим факт е обаче необходимостта от реализирането на тази идея, за да може ефективно да бъдат защитени интересите на всички участващи в този интересен, разнороден, печеливш и структурно определящ за Българската икономика отрасъл, формиращи 13 % от брутния национален продукт на страната. Туристическа индустрия доказва устойчивост и перспективност на социално-икономическите показатели и нарастване на ролята на туризма в стопанството на България за решаване на икономическите, социалните, инфраструктурните и други проблеми. Туризмът, който е едновременно голям и бързо развиващ се сектор, е сред двигателите на българския икономически растеж през последното десетилетие.

Необходимостта от такова обединение е продиктувана от редица фактори и предпоставки, като част от най-определящите са:  

  1. Нуждата да се въведат ясни правила и етични норми за поведение на всички участващи в този процес.
  2. Възможност да се упражнява влияние от всички заинтересовани страни за формирането на правилна държавна политика касаеща сектора.
  3. Създаване на единна национална структура на бранша, която да защитава интересите му пред държавните институции – местна и държавна власт.
  4. Възможност да се упражнява влияние за провеждане на единна демографска и кадрова политика и чрез обединението да се чуе и наложи ясно мнението на бранша по отношение на този основен, жизнено важен за оцеляването и конкурентността на туристическата индустрия проблем.
  5. Справяне с нелоялната конкуренция и с един от основните проблеми на бранша сивият сектор.
  6. Да се даде възможност на максимален брой, водещи реален организационен живот обществени сдружения да вземат участие във вземането на решения касаещи индустрията.
  7. Преодоляване хаоса различни организации да се обявяват като говорители на бранша,индустрията трябва да се обедини в силна неправителствена организация, която да говори на един глас, да партнира на държавата и да се бори за бизнес интересите си в България и в европейски контекст.
  8. В последните години се натрупаха камара от нерешени туристически въпроси – плажните концесии, свръхзастрояването, някои визови режими, липсата на реклама, лошата пътна инфраструктура и пр.

Към настоящия момент съществуват регистрирани над 200 организации, членовете на повечето от които се дублират, т.е. една фирма участва в няколко организации, което води до нереално представителство, а много от тях съществуват само проформа, без да извършват никаква обществена дейност. Излизането от тази ситуация може да стане чрез промени в Закона за туризма, които да предвиждат задължително членуване в местно туристическо сдружение, т.е. всяко дружество, структура, която развива туристическа дейност, следва да членува в съответното местно сдружение, а сдружението трябва да участва само в едно национално сдружение, като се спазва правилото, че не може да се участва в повече от едно сдружение, както местно, така и национално.Да се финансира местното сдружение от приходите от туристическия данък/3-5%/   

По този начин ще излязат наяве малките субекти в туризма и ще се регулира процеса на членуване в съответните организации, както и участието на едно дружество в повече от една структура.

Признати за национални и местни, са тези структури, чиято членска маса представлява определен процент / 35 % / от развиващите туристическа дейност на територията на страната / Общината.

XIII. ПРОМЯНА В НОРМАТИВНАТА УРЕДБА ЗА КАТЕГОРИЗАЦИЯТА В БРАНША

Считаме, че трябва да се предприемат следните мерки:

1. Иницииране на промени в нормативната уредба за категоризация на средствата за настаняване и заведенията за хранене и развлечение.

2. Отмяна на неправилната, дори абсурдна и в противоречие с „Европейската директива за отпадане на монополите при извършване на административни услуги за физически лица и фирми“, действаща към момента практика: един и същ орган, при това държавен, да изработва закони, правилници и наредби в туризма, да извършва категоризация, и да контролира за тяхното спазване.

3. Категоризацията на туристическите обекти трябва да се извършва, освен от Държавата и държавните институции, имащи отношение към категоризацията / МТ и Общините /, и от национални браншови сдружения по ясни правила, критерии и нормативи, съответстващи на утвърдените стандарти от ЕС.

Относно категоризирането на обектите, което се урежда с наредба на министъра, според нас следва категоризацията да не бъде толкова бюрократична, а да бъдат нещата по-опростени, съответстващи на европейските стандарти, към които се стремим, т.е. да се приемат европейската категорийна и звездова система.

В тази връзка предлагаме да има един минимум от задължителни неща и останалите изисквания да са препоръчителни. Това касае както архитектурното изграждане и оформление на обектите, така и обслужването.

Също така, според нас, трябва да се променят изискванията за “Балнеолечебен (медикъл спа) център”, “СПА център”, “Уелнес център” и “Таласотерапевтичен център”, особено това, да се регистрират лечебни заведения на територията на хотела.

            Предлагаме да се върне старата практика за плащане на таксите за категоризация, а именно: 50 % при подаване на документи и 50 % при получаване на категоризацията, а не както сега – 100 % при подаване на документите.

XIV. ИЗГОТВЯНЕ НА НОВ ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА

Необходимо е приемането на нов закон, като целта:

1. Максимално намаляване на административната тежест.

2. Ще се стремим да облекчим процедурите по категоризирането на туристическите обекти и по сертифициране на:

– балнеолечебни (медикъл спа) центрове,

– спа центрове,

– уелнес центрове,

– таласотерапевтични центрове.

3. Защита правата на потребителите на туристически услуги.

4. Да се създаде една обединена браншова структура на следната база: Всеки, който развива туристическа дейност, следва да бъде вписан в регистър и задължително да членува в съответни местни сдружения, които местни сдружения да членуват само в едно съответно национално сдружение. Тези национални сдружения на базата на конфедеративен принцип формират националната организация на туризма, било камара, съюз и т.н.

Необходимостта от обединението на бранша подробно е обосновано в раздел XII.

На общинско ниво съответните местни сдружения в рамките на консултативния съвет по туризъм, заедно със съответната община следва да определят туристическата политика на общината.

Съответните национални организации впоследствие се обединяват на конфедеративен принцип в нова обединена национална структура на туризма, като лицата в съответните органи на управление се сменят на ротационен принцип през 1-2 години.

            4.1. Според нас, един от основните проблеми на бранша е сивият сектор в отрасъла и издъни ли се някой обект, прикачват този етикет за целия бранш. Излизането от него може да се постигне по начина, описан в т. 4. По този начин много бързо ще излязат наяве малките субекти в туризма. Към момента не са проблемни големите обекти, а малките, които функционират за 30-40 дни. Докато цялата власт се е съсредоточила в проверки на големите, малките никой не ги проверява и се мултиплицират проблемите ежегодно, от което страда целият бранш.

Крайно време е да се сложи ред и правила в бранша. Ако има пречки за предлаганото задължително членство, предлагаме при категоризиране / регистрация и други документи, които се изискват от Министерството и общините, да се въведе изискването за препоръка от местна браншова структура, членуваща в национална такава.

5. Премахване на категоризация в туризма и въвеждане на доброволна такава.

Необходимостта от такава промяна е обоснована в раздел XIII.

6. Промяна на нормите и правилата за откриване на заведения за хранене и развлечения и места за настаняване.

7. Практиката в момента е хотелът, както и прилежащите към него места за настаняване и развлечения да бъдат категоризирани отделно, т.е. все едно, че са самостоятелни обекти, а те не са. Предвид обстоятелството, че тези заведения за хранене и развлечения именно са прилежащи към хотела и не могат да функционират самостоятелно, предлагаме процедурите по категоризацията да бъдат опростени, като с едно заявление се категоризира, респ. прекатегоризира целия комплекс. Съответно следва да се направят и промени в Тарифата за таксите, които се събират по Закона за туризма.

            7.1. Да се въведе само една категоризация на хотела и всички заведения към него автоматически да я получават, което е много по-нормално, отколкото сегашната практика да се плащат луди пари за нещо, което е видно, че може да се случи само с категоризацията на хотела.

            8. Относно Единната система за туристическа информация.

БХРА смята, че Единната система за туристическа информация е необходима и за анализа в бранша, освен регистрирането на бежанци и изкарването на нощувките на светло, които са изискване на други министерства. Според нас, тази система ще реши един от съществените проблеми на отрасъла туризъм – липсата на статистика, на базата на която да се правят анализи както за Министерство на туризма, така  и за общините, браншовите организации, туристическите фирми и т.н., която след сериозен анализ ще е в помощ на бранша.

Необходимо е да се уреди въпроса кой има право да ползва тази информация от ЕСТИ. Имаме предвид, че е добре и бранша да ползва тази информация и то без заплащане. Могат да се направят прекрасни статистики за националност, заетост, възраст, пред сезон, след сезон, главен сезон, индивидуални туристи и т.н., което би било от изключителна полза за анализи и планиране на бъдещата дейност. Тъй като тази информация, която колегите ще я подават, от предложеното изменение се вижда, че се иска по-подробно да се събира за лица извън Европейския съюз, ние предлагаме да се събират и малко по-конкретни данни и за лица от Европейския съюз, с цел да могат да се използват впоследствие за статистически данни. Убедени сме, че такива данни е необходимо да се събират и за граждани от Европейския съюз, тъй като заради бежанската вълна няма значение дали лицето е от Европейския съюз или извън него.

 Необходимо е да се преразгледат санкциите, които са предвидени, тъй като           квалификацията на работещите в обектите от бранша е изключително ниска.

9. Категорично сме против чрез Закона за туризма да се създават лечебни заведения, което за нас е една безспорна бюрокрация и не подпомага дейността в бранша.

Разбира се, за този тип центрове, каквито са таласотерапевтичните и балнеолечебните / медикъл СПА / центрове, в Наредбата трябва да се напише, че при наемането на кадри, същите трябва да имат съответното медицинско образование, както и да има необходимото задължително оборудване.

Ние сме построили хотели, а не болници. Освен това от бизнес гледна точка не е нормално да функционират две коренно различни структури в хотела / една сграда /. Примерно 5 етажа работят като хотел, 1 етаж като болница. Един и същи инвеститор влага парите и за двете, а върху второто / болницата / няма никакво влияние и е необходимо много време за урегулиране на нещата при неудовлетворителни резултати за инвеститора и на практика сезонът ще бъде изтърван. При това положение, ако собственикът на болницата не се справи и урони престижа на инвеститора, собственикът на хотела по никакъв начин не може да се освободи от него, тъй като на практика той е собственик на това заведение, а не управител, който би могъл да се смени с решение на Общото събрание за 3-5 дни.

10. Контрол

Считаме, че е добре да се запази сегашната практика контролът да се осъществява от Комисията за защита на потребителите, която има достатъчно структури, изградени във всички градове. Не намираме за нормално този, който категоризира, той и да проверява. Достатъчно проблеми има в Министерството и нерешени въпроси, а една такава структура само би утежнила работата.

Не бива да се получава порочната практика както в ДАИ, от един да зависи всичко – и контрола и категоризирането. Това ще бъде огромна предпоставка за корупция и пред обществото много трудно можем да докажем обратното, независимо колко коректно се работи.

11. Практиката от годините показва, че Консултативният съвет е формален орган, чиито решения практически или се преразглеждат, или въобще не се гледат от съответната комисия по туризъм и Общинския съвет, така че за нас това е една пожелателна форма и за да има смисъл, трябва да има правило, че решението на Консултативния съвет по туризъм не следва да бъде ревизирано.

Не сме съгласни в консултативните съвети по въпросите на туризма да участват отделни фирми, независимо от това колко са големи или притежават цялата или част от инфраструктурата в националния курорт, а не само сдружения, както е сега.

Освен това, малко неморално и некоректно би било тези фирми да искат да се пренасочва част от средствата от туристическия данък към тях. В крайна сметка те са длъжни да поддържат инфраструктурата и обектите си така, както го правят и другите собственици в курортите за своя сметка.

12. Туристическият данък да се разходва само за дейности, свързани с туризма, като в края на годината общините да представят подробен отчет за разходването на туристическия данък пред Министерството на туризма и съответните браншови организации от региона.

13. Ако не бъде финансирано туристическото райониране от страна на Министерството на туризма, сме много скептично настроени, че могат да съществуват предлаганите организации за управление на туристическите райони / ОУТР /. Ще се появят още 9 организации, които няма да имат никакъв живот. Няма да има хора, които да вършат реално работата. Поне трябва да се осигури финансиране за поддържането на офис; разходи за офис комуникации; заплати; сътрудници. Също така, трябва да се намери подходящо комуникативно място за офиса.

Трябва още веднъж да се постави на дискусия колко ефективни ще са тези организации по управление на туристическите райони / ОУТР /.

Например във Варненски туристически район интересите на Варна и например Каспичан, Вълчи дол са коренно различни. Докато Община Варна ще участва на туристически  изложения за да представи града и курортите около него, то за Каспичан и Вълчи дол това ще са екскурзии като награда за администрацията, но за всичко това държавата ще харчи пари.

14. Да се отдели подобаващо място в новия закон на къмпингите, като се направи наредба за къмпингите.

Горенаписаното за нов закон за туризма е само част от това, за което следва да се  отдели сериозно внимание за развитието на туризма и следва да се направи много задълбочена дискусия и с бранша и другите институции, свързани с дейността на туризма.

В тази връзка е необходима и промяна на Наредбата за водно спасяване.

             XV. СЪСТАВ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ПО ТУРИЗЪМ

Задължително участие в Националния съвет по туризъм на представителите на сдруженията на хотелиерите в националните курорти, където основно се прилага политиката на Министерството на туризма.

Необходимо е регламентиране на състава на Националния съвет по туризъм, според приноса на туристическите отрасли / сектори / в държавния бюджет.

Тъй като Националният съвет по туризъм е най-висшият орган за управление в бранша, е добре да се получава пълна информация за неговата работата. Ограничен брой представители на бранша участват в Националния съвет по туризъм, поради което е необходимо останалата част от бранша да бъде информирана за решенията на Националния съвет по туризъм.

В тази връзка е редно всички решения в пълнота / а не в съкратен вид / да се качват на сайта на Министерство на туризма, за да бъдат информирани всички членове на браншовите организации и да могат да ползват информация при необходимост

Имайки предвид сериозния дял на туризма в икономиката на страната, считаме, че е необходимо да се вдигне нивото на Националния съвет по туризъм / НСТ /, като в него участват министри, а не зам. министри, както беше преди време.

            Считаме, че е коректно така, както бизнеса е представен в НСТ на най-високо ниво, така и държавата трябва да се представи на най-високо ниво. Това ще е полезно и за работата на НСТ, когато съгласуванията с отделните ведомства по поставените въпроси ще стават още по време на НСТ, което за бранша е много важно.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Желанието ни е в кратки срокове да се набележат мерки и срокове за решаване на гореописаните въпроси.

Ние, членовете на БХРА, заявяваме, че сме готови да се включим активно в случай, че е налице политическа воля за решаването на проблемите в туристическия бранш.

Надяваме се на разбиране и решаване на проблемите, в името на бъдещето на българския туризъм и нека не забравяме, че туристическият продукт не се изчерпва с услугите, предоставяни от хотелиера, а туристическият продукт включва всички предоставени услуги от влизането на туриста в райзе бюрото в собствената му държава, до качването му на самолета за връщане обратно у дома.

ИЗПЪЛНИТЕЛНО БЮРО НА БХРА

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someonePrint this page

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Архив

Последни новини

Етикети