Продуктовото зониране в националните курорти е крачка в правилната посока

Доц. Преслав Димитров, декан на Стопанския факултет към ЮЗУ

В момента няколко нормативни акта регулират управлението на националните курорти, доколкото може да се говори, че има такова. Сред тях са законът за туризма, законът за здравето. Не е чак толкова важно как се регламентира в момента, а че се върви в правилна посока. Това заяви доц. Преслав Димитров, декан на Стопанския факултет към ЮЗУ, в предаването “В развитие” с водещ Вероника Денизова.  

А тя е именно отделяне на различните видове туристически потоци, които посещават определени туристически дестинации, посочи той. 

По думите му много експерти дават своето мнение, че не трябва да има шумен туризъм, алкохолен туризъм.

“А ако погледнем приходите от черноморския ни туризъм – летният български туризъм дава 75-80% от приходите в туризма, а голяма част от тези приходи са от този тип туристи, защото те са изключително платежоспособни. Много държави печелят от този тип туризъм”.

“Но при едно простичко правило – винаги се сепарират потоците. Няма как на място, на което имате майки с деца, да сложите младежи от Великобритания, които са дошли тук, за да си изкарат едно шумно и приятно, незабравимо лято. Няма как”, смята експертът.

Той посочи, че ДДС оборотите от  туризма служат като един маркер в бюджета на всяко правителство за вътрешно преразпределение на разходите за март и септември.

“Тъй че се върви в една правилна посока, въпреки критиките”, категоричен е той. 

И сега пак властта е в ръцете на кметовете, посочи доц. Димитров. По думите му българският туризъм се храни от летния си клон и голяма част от потребителите, които идват в България, не са потребители на културен туризъм. 

В момента в България има 42 национални курорта, сред тях са морските Албена, Златни пясъци, Слънчев бряг, планинските Боровец и Пампорово, балнеологичните Сандански, Велингад и др.