от Сдружение ТУРИСТИЧЕСКА КАМАРА ПРИМОРСКО
във връзка с Европейската стратегия за биологично разнообразие до 2030 г. и петиция на Грийнпийс-България в посока необходимостта от обявяване на морски резерват в България.
Уважаеми госпожи и господа,
Във връзка с целта на Европейския съюз за разширяване на мрежата от защитени територии до покриване на 10% от морските пространства на държавите членки, територии на българското Черноморие до 2030 г., изразяваме следната позиция относно евентуалното обявяване на морски резерват в района на Маслен нос, България:
1. Съществуваща правна защита на района
Значителна част от крайбрежието в района на Маслен нос вече попада в обхвата на защитени зони от мрежата „Натура 2000“ – зона BG0001001 „Ропотамо“ (по Директивата за птиците) и зона BG0000141 „Ропотамо“ (по Директивата за местообитанията). Те осигуряват както правна защита, така и задължения за опазване и устойчиво управление на екосистемите – включително морските.
2. Действащо законодателство
Националната нормативна уредба, включително Законът за защитените територии, Законът за биологичното разнообразие и Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата, осигурява достатъчно инструменти за прилагане на природозащитна политика и устойчиво управление на морските зони. Допълнителни административни актове, каквото би било обявяването на нов резерват, не са необходими при наличие на ефективно прилагане на съществуващите разпоредби.
3. Рискове от формален подход
Механичното обявяване на нови морски резервати с цел постигане на количествените цели на ЕС, без детайлна екологична оценка, научна обосновка и социално-икономически анализ, крие рискове от създаване на „хартиени резервати“. Това би подкопало доверието в процеса на планиране, както и в местните общности, и би попречило на устойчивото съвместяване на екологични и икономически интереси.
4. Необходимост от реална ефективност, а не от разширяване на формални граници
Вместо да се разширява обхватът на защитените територии в райони с вече действащ режим, усилията следва да бъдат насочени към:
– ефективен мониторинг и контрол върху антропогенния натиск;
– прилагане на съществуващите режими за риболов, туризъм и корабоплаване;
– ангажиране на местните заинтересовани страни в управлението на защитените територии;
– повишаване на административния капацитет и институционалната координация.
Заключение:
Считаме, че към момента не съществуват достатъчно обективни основания за обявяване на морски резерват в района на Маслен нос, при положение че районът вече попада в обхвата на европейски защитени зони и разполага със съответстваща правна защита. Призоваваме фокусът да бъде поставен върху реалната ефективност на управлението и прилагането на съществуващите закони, а не върху формално изпълнение на процентни цели.
ТУРИСТИЧЕСКА КАМАРА ПРИМОРСКО
