Warning: sprintf(): Too few arguments in /home/primorskoinfo/www/root/wp-content/themes/ananya/template-parts/posts/entry-content.php on line 32
Относно: Освобождаване от задължение за внасяне на дължим туристически данък
В отговор на Ваше писмо с изх. № Т-08-00-114 от 07.04.2022 г., получено в Министерството на финансите, с което препращате писмо от СНЦ „Съюз на собствениците“ Слънчев бряг с Ваш вх. № Т-62-00-36 от 28.03.2022 г. и писмо от Общински консултативен съвет по туризъм към Община Несебър с Ваш вх. № Т-08-00-114 от 28.03.2022 г., като отправяте молба за становище по поставените в тях въпроси. В двете препратени писма се поставят следните въпроси:
1. Има ли възможност за освобождаване от задължението за внасяне на дължим туристически данък на лицата, извършващи дейност „хотелиерство“ в местата за настаняване, вписани в Националния туристически регистър, настанили до 31.05.2022 г. украински граждани, търсещи и получили временна закрила в България?
2. Законосъобразно ли е Общинския Съвет да вземе решение за промяна на прилагане на нормативните разпоредби от Наредбата за определяне на размера на местните данъци, като промяната касае: „Освобождаването от задължението за внасяне на дължим туристически данък на лицата, извършващи дейност „хотелиерство“ в места за настаняване, вписани в Националния туристически регистър, настанили до 31.05.2022 г. украински граждани, търсещи и получили временна закрила в България?
3. Дали горепосоченото искане е в противоречие с текстовете от раздел „Общи положения“ от Указанията, приети с Решение № 147 на Министерския съвет от 12.02.2022 г., предвид че лицата, търсещи и получили временна закрила в България, вследствие на военните действия в Република Украйна, не би следвало да се считат за туристи, съгласно определението за „турист“ в Закона за туризма?
По отношение на поставените въпроси от компетентността на Министерството на финансите Ви уведомявам следното:
Действащата нормативната уредба, регламентираща определянето и заплащането на туристическия данък, е уредена в Глава втора, Раздел VІІ „Туристически данък“ от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Съгласно чл. 61р, ал. 1 от закона обект на облагане с туристически данък са нощувките в местата за настаняване. Данъчно задължени лица са лицата, предлагащи нощувки (чл. 61р, ал. 2 от ЗМДТ). В §1, т. 34 от допълнителните
разпоредби (ДР) на ЗМДТ е дадено определение за „нощувки“, съгласно което това са нощувките в местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма (ЗТ). Едновременно с това в §1, т. 27 от ДР на ЗМДТ е дадено определение и за „места за настаняване“, според което това са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗТ. Според разпоредбата на посочения член от ЗТ, местата за настаняване се разделят на клас А (хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили), клас Б (семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, бунгала и къмпинги) и клас В (стаи за гости и апартаменти за гости).
Предвид действащата нормативна уредба и във връзка с първия въпрос относно възможността за освобождаване от задължение за внасяне на дължим туристически данък, следва да имате предвид, че в действащото данъчно законодателство не е предвидено освобождаване от туристически данък. Едновременно с това обръщам внимание на разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ), съгласно която данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон. Предвид това и доколкото специалния закон относно туристическия данък – ЗМДТ или в друг закон не е предвидено освобождаване от този данък, то в случай че са предоставени нощувки в места за настаняване, данъчно задължените лица, които са лицата, предлагащи нощувки, по силата на действащото законодателство, следва да внесат туристически данък в общинския бюджет по местонахождение на местата за настаняване по смисъла на ЗТ (чл. 61р, ал. 3 от ЗМДТ).
Във връзка с поставения втори въпрос: „Законосъобразно ли е Общинския съвет да вземе решение за промяна на прилагане на нормативните разпоредби от Наредба на ОбС за определяне на размера на местните данъци, като промяната да касае: „Освобождаването от задължението за внасяне на дължим туристически данък на лицата, извършващи дейност „хотелиерство“ в места за настаняван, вписани н Националния туристически регистър, настанили до 31.05.2022 г. украински граждани, търсещи и получили временна закрила в България?“, следва да се има предвид, че общинският съвет няма законово основание да приема разпоредби в наредбата за определяне размера на местните данъци, предвиждащи освобождаване от туристически данък. Това е така, тъй като от една страна чл. 60, ал. 2 от КРБ предвижда, че данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон, както беше посочено по-горе. От друга страна, в чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ е прието, че общинският съвет определя с наредба само размера на местните данъци при условията, по реда и в границите, определени със същия закон. Предвид, че в ЗМДТ не е предвидено освобождаване от туристически данък, то и съответния общински съвет няма правомощие, доколкото не е налице правна възможност за това, да приема решения за освобождаване на данъчно задължените лица от заплащането на туристически данък, в т.ч. при предоставяне на нощувки на украински граждани, поискали и получили временна закрила в Република България.
По третия поставен въпрос дали украинските граждани, търсещи и получили временна закрила в България, следва да се считат за туристи по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗТ, обръщаме внимание, че Министерство на финансите няма компетентност да тълкува разпоредбите на ЗТ. От гледна точка на ЗМДТ и доколкото на тези лица са предоставени нощувки в места за настаняване отговарящи за разпоредбите на ЗМДТ и на ЗТ, то за всяка нощувка се дължи туристически данък, който съгласно чл. 61с, ал. 7 от ЗМДТ се внася от данъчно задължените лица до 15-о числа на месеца, следващ месеца, през който да предоставени нощувките.
В т. 1 от „Програма за ползване на хуманитарна помощ за лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Украйна“, изменена и допълнена с Решение № 181 на Министерския съвет от 30 март 2022 г., е посочено, че „разселените лица от Украйна, обхванати от временната закрила, въведена в действие от ЕС и предоставена в Република България по Закона за убежището и бежанците, включително и лицата под 18 години, имат право на хуманитарна помощ за настаняване и изхранване в
места за настаняване, вписани в Националния туристически регистър или в създадения за целите на изпълнението на програмата Регистър за места за подслон, в общ размер на 40 лв. без ДДС на едно лице за нощувка и храноден (закуска, обяд и вечеря), в т.ч. туристически данък“.
В посочената програма е предвидено освен настаняване в места за настаняване и настаняване в места за подслон. Понятието „място за подслон“ не се използва нито в ЗМДТ, нито в ЗТ. Доколкото съгласно Решение № 181 на Министерския съвет от 30 март 2022 г. лице, което ще извършва настаняване в обект „място за подслон“ подава заявление за регистрация на място за подслон до Министъра на туризма, се разбира, че същото е в компетентността на Министерство на туризма. В тази връзка и при условие че нощувките в „места за подслон“ не попадат в обхвата на нощувки в места за настаняване по смисъла на ЗТ, то нощувките в тези места за подслон не подлежат на облагане с туристически данък по смисъла на чл. 61р от ЗМДТ
http://Относно: Освобождаване от задължение за внасяне на дължим туристически данък
