Вкрая на миналата година, а и почти в края на мандата, управляващите прокараха поправка (на която президентът дори наложи вето – бел. авт.), отнасяща се до т.нар. случайни превози, за която големите транспортни фирми отдавна настояват, но едва сега успяха да се преборят. Това стана по изпитания вече метод – чрез преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за търговското корабоплаване промяната е в Наказателния кодекс. Така вече се предвижда затвор за превоз на пътници срещу заплащане от нелицензирани транспортни фирми. (Повече по темата четете тук.)
Страничен ефект от тази промяна обаче се появи в туристическия сектор, където масово се използват малки автобуси – с 8 плюс едно места и с по-малко. Според Закона за автомобилните превози те и преди, и сега си остават с непроменен статут – не могат да се ползват за превоз срещу заплащане. В туристическия бранш и в Националното сдружение “Случаен превоз” обаче не смятат, че законът е категоричен, и настояват с промени в него да се въведе регистрационен режим, за да могат да работят с тях законно и контролирано – с услуги със заплащане, както правят това колегите им от другите европейски страни.
Заедно с Бургаската регионална туристическа камара това са двете организации, които активно търсят контакт с институциите за решаване на проблема. Имат подкрепа и от някои по-големи организации в туризма като Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции.
“Ние какво общо имаме?”
В Министерството на транспорта реагират нервно по темата и настояват, че нямат нищо общо със създалата се ситуация, доколкото промените са в Наказателния кодекс, а не в ресорния им закон. Експерт от ведомството обяви, че и досега ако тези микробуси са ползвани за бизнес, то съответните фирми са били в нарушение и би следвало да са глобявани. Това не се отнася за шатъли от хотели до ски пистите например, за които не се иска допълнително заплащане от туристите и други подобни случаи.
И тук обаче идва тънкият момент. Доказването на подобно нарушение е много трудно, иска се установяването му не само от пътната полиция, но и от представител на автомобилната администрация, а в допълнение и поне един пътник трябва да е съгласен да свидетелства, че за превоза с такъв микробус са му взети пари. Това била и причината тези маломерни автобуси по закон да се приравняват с леките автомобили и съответно, с изключение на такситата, да нямат право да се ползват за бизнес.
Обаче с мотива, че законът не е съвсем категоричен, тези бусове се ползват от години в туризма – за превоз до ски пистите или летищата, за така наречените ВИП турове, в които клиентите са 3-4, а гидът играе и ролята на шофьор, и т. н.
В бранша не смятат това за противозаконно, противно на твърденията на експертите в Министерството на транспорта, и се чудят, ако не бъде променено приетото наказание за затвор и не се нанесат поправки, как ще работят, когато един ден епидемията позволи това.
Какво се случва
В туристическия бранш се оплакват от некомуникативност с Министерството на транспорта по темата и си обясняват това с лобизма от страна на две от големите транспортни фирми (но не ги назовават), които именно от там са успели да прокарат въпросните поправки.
Тълкуването на закона не е съвсем безспорно. Навсякъде по света е разрешено да се използват такива микробуси, а тук те попадат в сивата зона на закона, коментира пред “Дневник” Радка Мандилова, председател на Националното сдружение “Специален превоз”. Обяснява, че въпросните бусове се ползват масово. Нейни колеги пък дават примери и с актуални в момента обществени поръчки за превоз, в които се посочва конкретно нуждата от тези малки автобуси. А те реално не могат да се ползват законно.
Евелина Пулева, член на управителния съвет на Бургаската регионална туристическа камара, казва пред “Дневник”, че и в годините назад са се писали писма до институциите, за да се регламентира превозът с тези малки автобуси, но сега въпросът се е изострил заради промяната в Наказателния кодекс, с която вече наказанието е и затвор. Подчертава, че никой не иска отмяна на новоприетия текст, с който нелегалните превози се криминализират, а просто да се създаде регламент, с който тези бусове да минат на регистрационен режим и в бранша да не се чувстват като престъпници.
И двете казват, че тези автобуси се ползват от колегите им във всички европейски страни и в общия случай са на регистрационен режим. Той е свързан и с по-малко разходи в сравнение с лицензионния. Затова са взели за пример практиката в Австрия и са изготвили законопроект за промени в Закона за автомобилните превози, адресиран до председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, в който се предлага маломерните бусове да минат на регистрационен режим и съответно да подлежат на контрол.
А още преди да се стигне до промяната в Наказателния кодекс, са търсели разбиране по темата от депутата Валери Симеонов, председател на НФСБ, за когото казват, че би трябвало и лично да е заинтересован, тъй като имал бизнес в туризма. Другият потърсен е бил депутатът от БСП и зам.-председател на транспортната комисия в Народното събрание Георги Свиленски. Симеонов обещал да повдигне въпроса през януари. И двамата не отговориха на позвънявания от “Дневник”.
Като няма хляб, яжте пасти
В този дух звучи в ушите на туристическия сектор препоръката на експерти от транспортното ведомство, като са инвестирали в такива микробуси, сега да им добавят седалки и да ги лицензират като по-големи и така да си ги ползват.
Затова от бранша са потърсили съдействие от ресорното си министерство – това на туризма. Началникът на политическия кабинет на Марияна Николова в качеството й на вицепремиер праща на свой ред позициите на бранша до Министерството на транспорта и отделно зам.-министърът на туризма Ирена Георгиева пише на колегата си Велик Занчев в Министерството на транспорта. В писмото й се посочва, че промените противоречат на наредба от 1999 г., в която е определено, че на лиценз не подлежат тези микробуси, а пък ползването им сега излиза, че се наказва със затвор. В допълнение призовават колегите си да обърнат внимание на казуса и да преценят не се ли налагат законодателни промени.
Министерството на транспорта пише в отговор на въпроси от “Дневник”, че с промените в Наказателния кодекс не са изменяни изискванията към лицата извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка и обширно цитират актуалното законодателство по въпроса.
Допълват, че трансферът между хотела и летището би могло да се приравни към превоза на пътници за собствена сметка от страна на хотела, като се спазват изискванията на съответната наредба. “Режимът при този вид превози е уведомителен. Изрично условие е превозът да не се извършва срещу заплащане и да не води до икономическа облага”, допълват от ведомството.
Пулева посочва, че така или иначе в туризма се ползват възможностите на този регламент, но с колегите й биха искали въпросът да се изчисти законодателно и да се въведе регистрационен режим, за да се ползват бусовете пълноценно. Екскурзии на малки групи със собствен превоз на туроператора или туристическия агент по своя характер представляват обществен превоз на пътници и могат да се извършват единствено от лицензирани превозвачи, допълват от министерството.
Идеята ни е всички транспортни средства, които ще извършват такъв тип трансфери, да бъдат закупени от фирмата и на талоните им да пише, че са собственост на съответната фирма или хотел. С това брандиране, щом се извърши проверка на пътя, спирайки превозното средство, органите на реда много лесно могат да проверят чия собственост е то, обяснява Пулева. Допълва, че това ще означава, че се плаща и данък към държавата, т.е. това вече не е престъпление, а регулиран бизнес. “Отделно за транспортните фирми, които са наети да извършат трансфери или екскурзии с по-малко хора, да може да бъде вкаран към лиценза на транспортната фирма. Това са двете насоки и не е нещо невъзможно или неосъществимо”, пояснява тя.
Мандилова посочва, че проектът за промени в Закона за автомобилните превози, изготвен от Национално сдружение “Случаен превоз”, всъщност е пратен до всички депутати и с колегите й очакват дебат по темата, който и според нея, и според други засегнати е трябвало да се проведе, преди да се направят промените. “Нямаме претенцията, че този проект е напълно изчистен, но е взета системата от Австрия”, обяснява тя.
Браншът освен това настоява, докато не се вземе решение по въпроса, да се наложи един вид мораториум върху текстовете, с които се предвижда наказание затвор. Според нея трябва да се уточни, че нелицензиран превоз е едно, а такъв, за който няма създадена законова възможност, друго. Или да се разреши лицензирането на превозите и с тези микробуси. “Не виждам пречка да се реши по единия или по другия начин”, допълва тя.
“Разбирам колегите от големите фирми, които превозват пътници по редовни линии. За тях тези бусчета са голям бич, но ние и с тях се опитахме да разговаряме и в тяхната организация не всички са на мнение, че по този точно начин ще се реши проблемът”, казва тя. Допълва, че заради партийната подкрепа зад основно два големи превозвача е станало възможно промяната да се приеме скоростно и без дискусия, в която да се обсъдят и другите аспекти на темата. “Ако се беше обсъдил казусът на спокойствие, може би щяхме да избегнем този проблем сега. И това разединение в бранша и между транспорта и туристическия сектор”, казва тя.
Ако статуквото се запази, тези, които работят “на черно”, ще продължават да го правят, необезпокоявани от държавата, а бизнесът, който плаща данъци и пълни бюджета, в това число и посредством такива услуги, ще бъде преследван от прокуратурата, казва Евелина Пулева. Определя новите текстове в Наказателния кодекс като “поредното безумие – наказание без престъпление”.
