Повишаването на броя на чуждестранните туристи по българското Черноморие се дължи основно на тенденцията за крайно избягване на Турция като дестинация от западноевропейските потребители и най-вече от руснаците. Този процес се наблюдава вече четвърта поредна година. Ще припомня, че миналият летен сезон бе изключително силен, този се очертава да е същият, независимо от стоплянето в политическо отношение между Турция и Русия. Но все още Турция се разглежда от туристите и туроператорите като несигурна дестинация. Поради тази причина основните записвания по отношение на туристическите пакети са ориентирани към всички останали страни в Средиземноморието, включително и България. Този отлив на туристи от Турция води и до една инфлационна вълна по отношение на цените на предлаганите туристически услуги – от Португалия, през Испания, Италия, включително и Тунис, та чак до Гърция и България. Веднага ще обясня – защо инфлационна вълна? Защото обемът на продуктите, които се предлагат хотели, настаняване, храна не са толкова променени като процент в сравнение с изменението на цените. Ще дам пример: в Португалия, ако преди три години, по време на туристическия сезон можеше да се намерят нощувки в петзвезден хотел за 65 – 70 евро на вечер, то в момента под 120 евро на вечер е много трудно да се резервират места за настаняване. Тази тенденция се дължи на повишения брой чуждестранни туристи, най-вече – от Русия, които пътуват в цялото Средиземноморие и избягват Турция. И още един пример: Турция през последните 5 г. е загубила над 5 млн. туристи. Ако преди проблемите със сигурността страната се посещаваше средно от около 15 млн. души годишно, в момента тази цифра е към 9 млн. на година. Отделно приходите от туризма в Турция също са спаднали с около 10 млрд. евро за година. Което означава, че тези 10 млрд. евро са се пренасочили някъде другаде. Тъй като 1 евро генерира в туризма, по силата на т.нар. туристически мултипликатор, от 3 до 5 евро допълнителни приходи, заради това, че даден хотел, туроператорите, заведенията за забавление и всички участници в тази верига предлагат и други услуги, за които гостите харчат допълнителни средства. И този процес се наблюдава не само у нас, но и в другите страни, които приемат туристи в региона на Средиземноморието. Не само това – у нас на тази основа ще се вдигнат и данъчните приходи. Тук е моментът нашите хотелиери упорито да настояват за връщане на част от тези приходи обратно в туристическата индустрия под формата на подобрена туристическа инфраструктура и най-вече на по-активна туристическа реклама. Защото държавата ще има свободни парични средства, които би следвало поне частично да върне в бранша, заради гостите и заетите в туризма – под формата на публични блага. Да, хотелиерите отново се оплакват от липса на добре обучена и мотивирана работна ръка. Като член на Междуведомственият съвет по обучението в туризма към министерството на туризма мога да потвърдя, че се правят усилия от страна на министерството, но трябва още работа и от МВР. Защо? Сега един хотелиер, за да може да наеме, примерно, чуждестранен работник от Молдова, предимно сред студентите, ще му е необходимо да мине през една процедура, която в най-оптимистичния й вариант трае 6 месеца. Говоря за различни видове документи, одобрения. Не само МВР трябва да усъвършенства тази процедура и да я направи по-кратка, но и в министерството на образованието има нерешени проблеми в тази посока. Може би, не знаете, но в нашите висши училища е намалена бройката по държавна поръчка на студенти, обучаващи се в сферата на туризма. Ако досега туристическата индустрия, все пак, е разчитала на хора, които идваха от университетите и институтите, то сега тази бройка ще бъде силно намалена. Основанието за тази промяна е, че само 20% от завършилите такъв ВУЗ намират след това работа в туристическия бранш. Категорично заявявам, че това не е добре обяснено. Защото хората, завършили висшето си образование владеят езици и в момента, в който им се предложи по-висока заплата – изобщо не се замислят да се отклонят от попрището на туризма и да отидат там, където повече ги задоволяват финансовите възнаграждения. Много наши студенти отиват в Гърция, в Италия, в Испания и на място ги посрещат с отворени обятия. Но има и още един инструмент, който беше обещан на времето – въвеждането на еднодневните трудови договори в областта на хотелиерството и ресторантьорството. Той действа като схема в селското стопанство. Беше предложено и за туризма. Уж имаше съгласие за това, но после го отхвърлиха. Основните записвания по отношение на туристическите пакети са ориентирани към всички останали страни. / БГНЕС Ще дам пример защо е необходимо да се въведат еднодневните трудови договори в туризма. Ако се случи да се организира прием във вашия хотел и ви трябват 16 вместо 6 сервитьора, с колкото разполагате в момента, то вие няма как да ги назначите за това кратко време. В противен случай започва едно молене на други колеги – така се получава липса на гъвкавост, от която страдат хотелите и ресторантите. Факт е, че сега хора, които искат да работят сезонно, не могат да го направят по подходящ и регламентиран начин. От това страдат и нашите студенти. Искам и да кажа нещо много добро. Нашият университет спечели един проект, с директно финансиране от Брюксел, за създаване на магистърски и бакалавърски програми в сферата на устойчивото управление на туризма в Киргизстан, Китай и Виетнам. Ръководим 24 университета, от които 12 европейски и предаваме нашия опит на споменатите страни в Азия. Учим ги как се прави устойчив туризъм, нещо, което ЕС ни признава, ЕК ни подкрепя, докато българското министерство на образованието и науката се отнася с нас като към сирачета. Необяснимо! /БГНЕС
http://www.bgnes.com/bylgariia/obshchestvo/4514060/