РАСТЕ БРОЯ НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ТУРИСТИ ПО МОРЕТО

Повишаването на броя на чуждестранните туристи по българското Черноморие се дължи основно на тенденцията за крайно избягване на Турция като дестинация от западноевропейските потребители и най-вече от руснаците. Този процес се наблюдава вече четвърта поредна година. Ще припомня, че миналият летен сезон бе изключително силен, този се очертава да е същият, независимо от стоплянето в политическо отношение между Турция и Русия. Но все още Турция се разглежда от туристите и туроператорите като несигурна дестинация. Поради тази причина основните записвания по отношение на туристическите пакети са ориентирани към всички останали страни в Средиземноморието, включително и България. Този отлив на туристи от Турция води и до една инфлационна вълна по отношение на цените на предлаганите туристически услуги – от Португалия, през Испания, Италия, включително и Тунис, та чак до Гърция и България. Веднага ще обясня – защо инфлационна вълна? Защото обемът на продуктите, които се предлагат хотели, настаняване, храна не са толкова променени като процент в сравнение с изменението на цените. Ще дам пример: в Португалия, ако преди три години, по време на туристическия сезон можеше да се намерят нощувки в петзвезден хотел за 65 – 70 евро на вечер, то в момента под 120 евро на вечер е много трудно да се резервират места за настаняване. Тази тенденция се дължи на повишения брой чуждестранни туристи, най-вече – от Русия, които пътуват в цялото Средиземноморие и избягват Турция. И още един пример: Турция през последните 5 г. е загубила над 5 млн. туристи. Ако преди проблемите със сигурността страната се посещаваше средно от около 15 млн. души годишно, в момента тази цифра е към 9 млн. на година. Отделно приходите от туризма в Турция също са спаднали с около 10 млрд. евро за година. Което означава, че тези 10 млрд. евро са се пренасочили някъде другаде. Тъй като 1 евро генерира в туризма, по силата на т.нар. туристически мултипликатор, от 3 до 5 евро допълнителни приходи, заради това, че даден хотел, туроператорите, заведенията за забавление и всички участници в тази верига предлагат и други услуги, за които гостите харчат допълнителни средства. И този процес се наблюдава не само у нас, но и в другите страни, които приемат туристи в региона на Средиземноморието. Не само това – у нас на тази основа ще се вдигнат и данъчните приходи. Тук е моментът нашите хотелиери упорито да настояват за връщане на част от тези приходи обратно в туристическата индустрия под формата на подобрена туристическа инфраструктура и най-вече на по-активна туристическа реклама. Защото държавата ще има свободни парични средства, които би следвало поне частично да върне в бранша, заради гостите и заетите в туризма – под формата на публични блага. Да, хотелиерите отново се оплакват от липса на добре обучена и мотивирана работна ръка. Като член на Междуведомственият съвет по обучението в туризма към министерството на туризма мога да потвърдя, че се правят усилия от страна на министерството, но трябва още работа и от МВР. Защо? Сега един хотелиер, за да може да наеме, примерно, чуждестранен работник от Молдова, предимно сред студентите, ще му е необходимо да мине през една процедура, която в най-оптимистичния й вариант трае 6 месеца. Говоря за различни видове документи, одобрения. Не само МВР трябва да усъвършенства тази процедура и да я направи по-кратка, но и в министерството на образованието има нерешени проблеми в тази посока. Може би, не знаете, но в нашите висши училища е намалена бройката по държавна поръчка на студенти, обучаващи се в сферата на туризма. Ако досега туристическата индустрия, все пак, е разчитала на хора, които идваха от университетите и институтите, то сега тази бройка ще бъде силно намалена. Основанието за тази промяна е, че само 20% от завършилите такъв ВУЗ намират след това работа в туристическия бранш. Категорично заявявам, че това не е добре обяснено. Защото хората, завършили висшето си образование владеят езици и в момента, в който им се предложи по-висока заплата – изобщо не се замислят да се отклонят от попрището на туризма и да отидат там, където повече ги задоволяват финансовите възнаграждения. Много наши студенти отиват в Гърция, в Италия, в Испания и на място ги посрещат с отворени обятия. Но има и още един инструмент, който беше обещан на времето – въвеждането на еднодневните трудови договори в областта на хотелиерството и ресторантьорството. Той действа като схема в селското стопанство. Беше предложено и за туризма. Уж имаше съгласие за това, но после го отхвърлиха. Основните записвания по отношение на туристическите пакети са ориентирани към всички останали страни. / БГНЕС Ще дам пример защо е необходимо да се въведат еднодневните трудови договори в туризма. Ако се случи да се организира прием във вашия хотел и ви трябват 16 вместо 6 сервитьора, с колкото разполагате в момента, то вие няма как да ги назначите за това кратко време. В противен случай започва едно молене на други колеги – така се получава липса на гъвкавост, от която страдат хотелите и ресторантите. Факт е, че сега хора, които искат да работят сезонно, не могат да го направят по подходящ и регламентиран начин. От това страдат и нашите студенти. Искам и да кажа нещо много добро. Нашият университет спечели един проект, с директно финансиране от Брюксел, за създаване на магистърски и бакалавърски програми в сферата на устойчивото управление на туризма в Киргизстан, Китай и Виетнам. Ръководим 24 университета, от които 12 европейски и предаваме нашия опит на споменатите страни в Азия. Учим ги как се прави устойчив туризъм, нещо, което ЕС ни признава, ЕК ни подкрепя, докато българското министерство на образованието и науката се отнася с нас като към сирачета. Необяснимо! /БГНЕС