Няма място за старите курорти

Бившите държавни комплекси постепенно губят блясъка си и отстъпват място на нови играчи – с бранд и формула на бизнес като в Испания и Турция

Българската плажна ивица предлага синтезирана версия на българския преход. Криминалните истории – показни убийства и поръчкови побои, се случваха в разгара на приватизацията на бившите държавни курорти, която беше привилегия само за силните на деня. Представата, че в хотелиерството се печелят пари от въздуха, остана меродавна години наред. После дойдоха големите туроператори с техните клиенти и инвестиции в комплексите, което определи и посоката на развитие – масов туризъм, предназначен за масовия европейски потребител, търсещ all-inclusive продукт. Всичко това се случваше на фона на бясно строителство, в много от случаите без спазване както на екологичното законодателство, така и на някаква бледа градоустройствена идея.

Условията, при които се създаваше и развиваше морският бизнес, логично доведоха и до друга негова особеност – абсолютно отсъствие на големи чуждестранни инвеститори и пълна хегемония на местни собственици, много от тях без опит в сектора и със спорни капитали.

През последните години обаче настъпиха някои промени по Черноморието. Основната тенденция, която забелязват туроператори и хотелиери, е, че бившите държавни комплекси, приватизирани в годините на прехода, постепенно губят блясъка си (вижте втория текст “Топ 15 на големите хотелиери по морето”). Някои от тях заложиха на изграждането на апарт комплекси и в по-малка степен на хотелиерство, продадоха или продават част от хотелите, според туроператори не инвестират достатъчно в базата си и т.н. Рейтингите по сайтовете за пътувания и резервации вече говорят много повече от броя на звездите. А турооператори и агенти се оказва, че продават далеч по-успешно продукти на появили се на един по-късен етап играчи, строили или на зелено или станали собственици на хотели чрез покупка.

Настоящата ситуация обаче е трудна. Големите инвестиции на туроператорите останаха в миналото и сега подобни партньорства с хотелиерите са по-скоро изключение. Това означава, че реновирането на базата ще зависи основно от финансовите мускули на собствениците на активите. Въпреки че през годините имаше отделни опити за установяването на големи чужди хотелски брандове, този процес не успя да се развие. Българските марки пък все още прохождат.

Новите големи
“В момента се развива вторичният бизнес”, смята Григор Фиданов. Наскоро той стана най-големият хотелиер по Северното Черноморие, ако не броим курорта “Албена”, който обаче е и с много собственици. Фиданов сключи една от най-големите сделки в хотелиерството от доста време насам, след като тази година закупи два хотела, свързани с топла връзка помежду си – “Обзор” и “Изгрев” за 31 млн. лв. Продавачът е “Хермес тур”, представлявано от Георги Щерев и Красимир Илиев. Хотелите се намират на първа линия в курорта Златни пясъци. Фиданов добави двата хотела към веригата си от още четири, всичките пак на Златни пясъци и до един под собствения му бранд Grifid, който развива от 15 години. “По време на приватизацията нямаше изявени туристически фирми и впоследствие хотелиерите започнахме да купуваме на вторичния пазар, на който е и доста по-скъпо”, коментира Фиданов. Един от хотелите от веригата му е бил част именно от активите на “Златни пясъци” АД, обяснява той, като според него тази плавна смяна на собствеността и вторична приватизация ще продължи.