Очакваме промяната в истинския туризъм да започне от Нова година

Туристическа камара Приморско поздравява всички колеги, партньори и клиенти с Коледните и Новогодишни празници.

Желаем Ви по-спокойна и най-вече предсказуема обстановка за работа през 2022 г., здраве и топлина за Вас и близките ви хора.

Изминалата 2021 година за морския туризъм е значително благоприятна спрямо първоначалните очаквания.

На фона на националната статистика бранша/хотелиери и ресторантьори/ в Приморско и Китен отчита най-добрият си летен сезон в последните години. В перлата на южното Черноморие са летували предимно български туристи. Увеличението на туристическия поток в пандемична обстановка се обяснява основно с ограничените пътувания в чужбина по време на пандемията и завръщането на българите към родните курорти.

От входящ туризъм отчитаме определен ръст на пристигнали чужди туристи спрямо 2020 година,но далеч не може да достигне нивото преди 2019 година.

Нашият неуморен бранш се постара много разчитайки предимно на себе си : безопасно настаняване и обслужване, вкусна храна – всичко е вложено в любов и страхотна работа .Участия в спортни събития,организация на развлекателни атракции беше част от работата на бранша.

Какво направихме през 2021 година:

Внесено СТАНОВИЩЕ на сдружение Туристическа камара Приморско относно разкриване професионална паралелка в СУ ,,НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ‘‘ гр.Приморско
Внесено С Т А Н О В И Щ Е на СДРУЖЕНИЕ ТУРИСТИЧЕСКА КАМАРА ПРИМОРСКО ОТНОСНО Критерия за участие по BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ по ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ИНОВАЦИИ И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ” 2014-2020
Внесено С Т А Н О В И Щ Е на СДРУЖЕНИЕ ТУРИСТИЧЕСКА КАМАРА ПРИМОРСКО СДРУЖЕНИЕ БУРГАСКА РЕГИОНАЛНА ТУРИСТИЧЕСКА КАМАРА ОТНОСНО: Статута на пристанище гр. Приморско
Внесено С Т А Н О В И Щ Е от СНЦ „ТУРИСТИЧЕСКА КАМАРА – ПРИМОРСКО“ относно дейност с микробуси, с вместимост 8+1 места.

Внесено С Т А Н О В И Щ Е на СДРУЖЕНИЕ ТУРИСТИЧЕСКА КАМАРА ПРИМОРСКО Относно:Мнения и предложения за мерки за компенсиране на загубите от противоепидемичните мерки за Ковид 19.
Внесено ПРЕДЛОЖЕНИЕ до местната власт за – Да се редуцира с 50% стойността на дължимите за търговските обекти такса смет. Затварянето на търговските обекти на ресторантите и другите заведения за хранене и развлечение, както и преустановяването на дейност на някои места за настаняване и драстичното намаление на посещенията в тези, които все още работят, води до намаляването в пъти на генерираните отпадъци и затова считаме за нормално и справедливо тази такса да бъде намалена, реципрочно на претърпените от бизнеса загуби; Считаме и за общината би било много по-добре, точно сега в периода на криза, да има някакви, макар и намалени приходи, отколкото да очаква в бъдеще едни, на практика, несъбираеми вземания. – Наемите на общински имоти, отдавани за предлагането на ресторантьорски услуги, да бъдат редуцирани с 50% до края на 2021 г. Да — Да не се начисляват лихви за забава за дължимия данък сгради и такса смет за периода 2020 г. – 2021г. – Да се освободят от плащане на тротоарно право заведенията и от наеми към общината, фирмите,които стопанисват общински обекти, които са затворени, поради кризата до края на 2021г. 50 % намаление – Да се опростят наемите на рекламни площи, които се предоставят от общината за периода на пандемичното положение – Провеждане на работни срещи с представителите на туристическия бранш. Да се сформират регионални антикризисни икономически щабове, в които да участват представители от асоциациите на засегнатите браншове. Щабовете да заседават два пъти месечно с цел проследяване на цялостната обстановка и промяната в положителен или отрицателен план на действията на рестрикциите към бизнеса, мерките в подкрепа и евентуалното приемане на нови предложения. – Изработка на рекламни материали, включващи културноисторическите обекти в града, природни забележителности и други туристически атракции. – Реклама в местни, регионални и национални медии за предстоящи атрактивни събития в града. – Разработване на нови туристически маршрути, включващи разнообразни форми на туризъм – културен, кулинарен, винен, орнитоложки, фото, планинско колоездене и други. – Организиране на малки прояви за популяризиране на туризма като част от големи местни празници, регионални и национални фестивали и събори. – Организиране и провеждане на фолклорни фестивал и спортни събития. – Организация на събития, посветени на Празника на Приморско – 24 май
Внесено ПРЕДЛОЖЕНИЕ до Общински съвет –Приморско по въпроси за обсъждане и предложения ЗА РАЗВИТИЕТО НА ТУРИЗМА В ОБЩИНА ПРИМОРСКО В ПЕРИОДА 2021-2025.. и приемане на спешни мерки, за да има въобще летен туристически сезон.
Внесено ПРЕДЛОЖЕНИЕ относно:Определяне за ползване парко места на уличното платно в община Приморско.
Постоянна информация на членовете на камарата за:

-Противоепидемични мерки

-Информация за генериращите пазара,

-Рекламни дейности

ПРОБЛЕМИ ПРЕД БРАНША:

С кадровия и сезонен обслужващ персонал в туризма се задълбочава от рязко изявената сезонност за региона пренасочва масово да се насочат към други сектори на националната икономика или работа в чужбина. Липсата на квалифицирани кадри се чуства в качеството на предложения продукт.
С недостатъчни разкрити нови паркинги и парко места.Паркирането през летния туристически сезон в Приморско създава много неудобства. В предвид изменилата се ситуация след ковид 19 се увеличи потока на почиващите българи.Това поставя въпроса за изграждане на изнесени паркинги и освобождаване на уличната инфраструктура от автомобили. По този начин ще затвърдим имиджа на община Приморско като курорт с национално значение.Това се налага поради повишаване на потребностите на летуващите от пространство и чист въздух. Не заставам зад мнението на г-н д-р Германов, че по този начин задоволяваме претенциите на туристите.
Създаване на нова транспортна схема в Приморско след изграждане на новите паркинги.
Позициониране на община Приморско на нови туристически пазари например Австрия
Позициониране на община Приморско като климатичен курорт предвид лечебните качества на въздуха. Това ще превърне общината в курорт на три сезона.
Да се реновира цялата туристическа инфраструктура между Приморско и Китен
Да се обърне внимание на пристанищната инфраструктура и морската алея. Наложащо е тяхното обновяване и социализиране.
Да се задълбочи сътрудничеството между ТК Приморско и община Приморско.
ТК Приморско да участва по-активно в планирането на инвестиционните намерения на община Приморско във връзка с разходването на туристическия данък.
Да се предвиждат финансови средства за нови арх. разкопки и превръщането им в туристически обекти.
Да се полагат по- големи усилия от община Приморско във връзка с опазването на необходимата чистота по създадените еко пътеки.
Да се обърне внимание на туристическата инфраструктура, водеща към подходите на плажните ивици.

Какво трябва да направи МТ,Общината и бизнеса за сезон 2022 г.

Разработка и реализация на нова туристическа и рекламна политика.
Разработка на дългосрочна програма за развитието на инфраструктурата на общината влючваща изграждане на ново туристическо пристанище,водния цигъл на гр.Приморско,общинските пътища,паркове,алеи,кемпер зони….

Подкрепяме изяло позизицията на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация , че най-съществената и повтаряна в момента дума в България е „промяна“ и ние се надяваме наистина такава да започне и в държавната политика по отношение на туризма. Обнадеждени сме от първите стъпки в тази насока. Отдавна не бяхме чували министър да говори за същината на туризма извън наболелите проблеми, голяма част от които са извън сферата на действие на ресорното туристическо министерство, но пряко засягат туризма. Отчитаме като положителен фактът и може би това е начало на чаканата промяна, че министърът на туризма започна да говори за сериозни и съществени въпроси и проблеми като статута на националните курорти, преразглеждане на концесии, обединение на бранша, брегоукрепване. Като начало първите сигнали са добри, но нека да видим какво ще е продължението и как тези думи ще се реализират в дела. От изключителна важност е бъдещата политика на туристическия сектор да се задава съвместно с бранша, с хората, които поемат рисковете на бизнеса и ударите от кризата, а не от чиновниците от Министерство на туризма.

Досега при управлението на министерството от Николина Ангелкова в туризма основно се говореше като за плажни концесии или ресторанти, по времето на Марияна Николова и Стела Балтова акцентът бе върху дейността на туроператорите, основно изходящите и екскурзоводите. Ясно е, че целият туристически сектор се намира в безпрецедентна криза и в никакъв случай не искаме да омаловажаваме проблемите на колегите, но предходните министри като че ли забравиха и неглижираха в работата си основната дейност в туризма – хотелиерството, на чиято база се развиват и останалите – туроператори, екскурзоводи, транспорт и т.н. Отчита се, че държавата е помогнала на туризма, както твърдеше една бивша служебна зам.-министърка на финансите. Въпреки че на практика за българския туризъм не е направено нищо. Помага се на субектите, които чрез своята дейност не реализират нощувки в България. Тогава за каква помощ за българския туристическия сектор и за какъв туризъм говорим? Някой може да каже, че са въвели мярката 60/40, но това е помощ за персонала, а не за инвеститорите, които имат да обслужват кредити и да покриват доста други разходи в следствие на кризата. Безспорно колегите също имат проблеми, които трябва да бъдат решени, но не е нормално при формиране на държавната политика в областта на туризма да не се взимат предвид приоритетно нуждите на хотелиерите, които са инвестирали милиони и са рискували най-много и основно на техен гръб се развива този отрасъл в България.

Крайно време е да се обърне внимание на хората занимаващи се с тази дейност, тъй като хотелиерите направиха инвестиции в обновяването и построяването на нова леглова база, която е сред най-модерните в Европа. И въпреки че хотелите сами по себе си не са причина за избор на дестинация, настаняването е това, което е водещо за туристите след плажа и пистите за ваканцията им.

Не бива да се забравя и че освен държавата, основно хотелиерите са тези, които участват в рекламирането на туристическия продукт, единствени те плащат рекламации, много често за проблеми извън тях, и само те са тези, които поемат всички удари на кризата като увеличаване на разходите, които пряко участват във формирането на туристическия продукт. В същото време заради голямата конкуренция често са принудени да предлагат пакети на себестойност, за да стимулират туристите да изберат ваканция в страната ни. В конкурентните дестинации тези стимули за туризма и голяма част от разходите се поемат от държавата като мерки за подпомагане на хотелиерския бизнес. Трябва да е много ясно, че единствените, които плащат сметката в туризма са хотелиерите и всички останали чакат те да я платят тази сметка – да предоставят намаления, да платят увеличените разходи, да дадат стимули за активиране на пазара и така нататък, за да се възползват от това и да работят.

От Министерство на туризма трябва да помислят и как да облекчат комуникацията на бранша с 8-те министерства извън ресорното ни, от което зависи дейността на туристическия сектор – Министерство на финансите, Министерство на икономиката, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на земеделието, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на вътрешните работи, Министерство на външните работи и Министерство на културата. Например Министерство на туризма може да действа като посредник, да приема въпросите и проблемите на браншовите организации в туризма, да ги препраща до съответните ведомства и да реши за бързи отговори и решения в рамките на 2-3 дни. По този начин могат да се решават спешни и наболели въпроси и детайли по програмата 60/40, внасянето на работна ръка, визови въпроси и други. Така ще се спести време и усилия на бизнеса да обикаля различните ведомства.

В тези кризисни времена са много важни и туристическите представителства на страната ни в чужбина. Хората, които трябва да защитават интересите на сектора зад граница могат да изготвят на всеки две седмици бюлетин с информация, касаеща бизнеса, анализ на съответния пазар към момента, срещи, които са направили с представители на държавата, туроператори, журналисти и т.н., както и какви са действията на конкурентите ни дестинации на тези пазари. Към момента нещо подобно единствена прави Катя Жекова, която е представител на страната ни в Русия. Както и да се изисква по-активна работа на представителите, в това число планиране на експедиентски пътувания, предложения за съвместни туристически форуми по пазари и т.н.

Необходими са и нови представителства на страната ни в Румъния и Молдова, Скандинавските държави и Великобритания, както и втори туристически представител в Русия.

Спешните въпроси в туризма, които очакват да бъдат решени и които БХРА многократно е извеждала на преден план са намаляване на цената за електроенергията за бизнеса и адекватни компенсации за най-засегнатите – хотели и ресторанти, взимане на необходимите мерки за кадрово обезпечаване на туризма, продължаване на мярката 60/40 и връщане на старите условия по нея, осигуряване на евтино банково кредитиране за бизнеса и персонала чрез нови продукти на ББР и Фонда на фондовете, както и разсрочване на старите заеми, създаване на онлайн визов център за облекчаване на процедурите по издаване на туристически визи, 1% от приходите в бюджета от сектора да се отделят целево за национална реклама, като средствата се разпределят с участие на бизнеса, удължаване на мярката за стимулиране на туроператорите с 35 евро за заета седалка и разширяването й и по отношение на другите видове транспорт, дигитализация на рекламата в туризма, изменения на закони и поднормативни актове като Закона за туризма, Закона за местните данци и такси, Закона за устройство на територията, намаляване на концесионните такси за плажовете през следващите 3 години, въвеждане на ваучери за настаняване подобно на тези за храна, запазване на 9 % ДДС за ресторантите и заведенията, категоризирани по Закона за туризма, както и за другите видове туризъм, чиято 9-процентна ставка на ДДС изтича в края на 2021 г., да се делигират по-сериозни права на Консултативния съвет по туризъм, да се разходва туристическия данък само за дейности, свързани с туризма.

В същото време трябва незабавно да започне работа и по средносрочните мерки за спасяване, оцеляване и развитие на българския туристически бизнес. Да се определи статута на националните курорти, да се премахнат така наречените инфраструктурни вноски, заплащани от собствениците на обекти в националните курорти, да се спрат свлачищата и да се ремонтират пътищата до курортите, да се изградят паркинги, да се работи за обединение на бранша, за промяната на нормативните уредби за категоризация в бранша и за концесиониране в туризма, както и да се изготви изцяло нов Закон за туризма, да се работи за брегоукрепване, защото ако нехаем ще загубим още от и без това не голямата ни плажна ивица.

Кадровият проблем няма да може да се реши без институционалната подкрепа на министерство на туризма.

Спешно е необходимо да се направи анализ на работата на ЕСТИ. Не е нормално да са дадени толкова много средства и тази система да не може да се ползва от бранша за маркетингови цели, а само да служи за полицейски цели.

Наредбата за категоризация спешно трябва да се адаптира към реалността.

БХРА неколкократно е подчертавала, че здравето на нашите клиенти, служители и партньори е за нас на първо място. Но сме категорични, че трябва да се помисли и за правилата за работа на зеления сертификат, така че туристическият сектор да не плаща цялата сметка за борбата срещу пандемията. Ние считаме, че всеки трябва да реши за себе си доброволно какви мерки за своето здраве ще предприеме, но трябва да е ясно, че без да достигнем високо ниво на ваксинация, няма да разчитаме на туризма като цяло.

Надяваме се, че новото ръководство на Министерство на туризма ще сложи край на напразните говорилни в сектора, при които на една маса се събират десетки организации и се говорят общи приказки и отчита дейност, вместо да се решават проблеми. Вместо това би било добре да се правят срещи по определени теми или проблеми, като на тях присъстват единствено засегнатите от въпросите структури, а останалите да се уведомяват с протокол от съответната среща.

Единствено чрез обединението на туристическия бранш могат да се защитят правата и интересите на инвеститорите и участниците в сектора. Без обединение ние не сме сила и няма кой да ни обърне внимание, а част от колегите се изкушават да слугуват на политици в една или друга степен, с което се руши всичко постигнато с общи усилия.