МЕСТНИ ДАНЪЦИ -становище на ТКП предложено още през 2011г./архив/

ОБЩИНСКИ СЪВЕТ • ПРИМОРСКО

гр Приморско.обл. Бургас, п.к. 8180

Регистрационвн индекс и дата

до

ОБЩИНСКИ СЪВЕТ-ГР.ПРИМОРСКО

СТАНОВИЩЕ

НА ТУРИСТИЧЕСКА КАМАРА СЪС СЕДАЛИЩЕ ГРАД

ПРИМОРСКО

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ,

Обръщаме се към Вас с настоящето във връзка с Решение № 006/27.01.2011 г. на Общински съвет-гр.Приморско за изменение и допълнение на Наредба за определяне и администриране местните такси и цени на услуги на територията на Община-Приморско за 2011 година и по специално промените в чл.19 от НОАМТЦУ.

Съгласно чл.60, ал.1 от Конституцията на Република България, гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон. Тексгьт на чл.8 от Закона за нормативните актове /ЗНО/, постановява, че Общинския съвет, като местен орган на самоуправление може да издава наредби, с конто да урежда съобразно нормативните актове от по- висока степей, неуредени обществени отношения с местно значение. Този принцип е възпроизведен и в чл.76, ал.З АПК. Таксата за битови отпадъци е с характер на местна такса, и като такава се определя от Общинския съвет, при спазване принципите, визирани в чл.7 и чл.8 от ЗМДТ, включително изискването за постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси. В ЗМДТ -чл.9 е отразено задължението на Общинския съвет да приеме Наредба, за определянето ”и администрирането на местните такси. В разпоредбата на чл.67 от ЗМДТ са визирани начините за определяне на дължимата такса битови отпадъци. Основното правило се съдържа в алинея първа-според конто норма – размеры на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Според алинея втора на чл.67 от същия закон, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал.1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално, върху основа, определена от общинския съвет. Правил ото е, че когато не може да се приложи начинът, определен в ал.1, т.е таксата да се определи според количеството на битовите отпадъци, се преминава към начините, определени в ал. 2, но основата за изчисляването, се определя от общинския съвет. Законовата разпоредба е императивна. Административния орган, в лицето на Общинския съвет, на когото по силата на законова делегация, е вменено задължение да приеме Наредба, действа при условията на обвързана компетентност, защото, само ако са налице предпоставки, възпрепятстващи приложението на основного правило в ал.1 на чл.67 от ЗМДТ, тогава се преминава към ал.2, т.е. Общинския съвет няма право на избор – да премине към начините визирани в ал.2, преди да изложи съображения, аргументи, мотиви, обосноваващи невъзможността да се установи количеството на битовите отпадъци, събирани, извозвани и обезвреждани от жилищни, нежилищни и

вилни   имоти   на   граждани,   предприятия,   на   територията   на   общината.   На

общинския съвет не е предоставена възможност за преценка кой от двата способа за определяне размера на таксата да приложи при регламентиране на реда за определяне на таксата с Наредбата, тьй като не действа при условията на оперативна самостоятелност.

Необходимостта и задължителността на излагането на мотиви при издаването на акта от Общински съвет е свързана с възможността на адресатите на акта /граждани и ЮЛ/ да разберат фактите, мотивирали административния орган да издаде съответния административен акт.

От материалите в сайта на Общинския съвет е видно, че изменението на чл.19 от Наредбата е прието, без да е било проведено обсъждане преди това от лица и организации, чиято дейност пряко се засяга от въведеното изменение. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за:

• осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци – контейнери, кофи и
  други;
• събиране  на  битовите  отпадъци  и  транспортирането  им  до  депата  или  други
  инсталации и съоръжения за обезвреждането им;

– проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци;

–    почистване на уличните платна, площадите, алейте, парковете и другите територии
от населените места, предназначени за обществено ползване.

»*’

По Закона за местните данъци и такси промилите се изчисляват според

количеството битови отпадъци. Само в случайте, когато не може да се определи колко смет се изхвърля, може да се приложи друг начин: като например събиране на таксата върху друга база – данъчната оценка на жилищен имот или по-високата данъчна/отчетна стойност на имота на юридическите лица.

В чл.19, б. “в” от НОАМТЦУ е предвидена частична възможност, таксата за сметосъбиране, светоизвозване и депо да се определя по реда на чл.67, ал.1 от ЗМДТ (според количеството на битовите отпадъци), в определен годишен размер, конто намираме за изключително завишен и необвързан с количеството на битовите отпадъци, конто се събират и съответно се депонират на сметището. Как е изчислено количеството отпадъци за година и разходите за него, за да се стигне до въпросното комбинирано ценообразуване – по чл.19 б.”в” ал.1 – такса от 3 900 лева за бр.контейнер за година плюс допълнителна такса по чл.19, б.”в”, ал.4 – за поддържане на чистота, определена пропорционално върху данъчната оценка, не става ясно. Намираме, че размера на таксата БО на територията на Община Приморско е определен в нарушение на чл.7, ал.1 от ЗМДТ за съответствие между нейния размер и необходимите материално-технически и административни разходи, както и в нарушение на изискването на чл.67, ал.1 от ЗМДТ (според количеството на битовите отпадъци), тъй като налице е липса на яснота относно количество битови отпадъци-разходи, като в текста на законовата норма не е предвидена възможност за комбиниран данък.

От одобрения с Решение № 005/27.01.2011 г. на Общински съвет-гр.Приморско план-сметка за планиране на средства от такса от битови отпадъци за 2011 година в Община-Приморско не става ясно, какъв е размера на количеството отпадъци, конто ежегодно се депонират. Няма изнесени данни за това от съответната общинска администрация и фирма-оператор. Всяка фирма-оператор йа сметище има данни за него по години, конто следва ежегодно да предоставя на Общината. В сметката се посочени само цифри на предвидени по план приходи и предвидени за това разходи. Няма изнесени данни с икономически разчети за планираните разходи: разходи за сметосъбиране и сметоизвозване, разходи за сметопочистване и снегопочистване на улици, площади и други места за обществена ползване, за заплати, консумативи – сметосъбиращи съдове, горива, разходи за поддържане на депо за ТБО, капиталови вложения, заложени параметри в договора със сметопочистващата фирма, както и несъбрани приходи от такса БО за минали отчетни периоди и анализ на причините за това, размер/сума на предходен остатък от 2010 година. В план-сметката прави впечатление, че предвидените приходи са равни на предвидените разходи. Не е представен договора със сметопочисващата фирма, което навежда на мисълта, че общината плаща на тази фирма толкова пари за комуналната услуга, колкото успее да събере от таксата смет /косвено за облагодетелстване на тази фирма/. На практика няма адекватното и обективно изготвена план-сметка, гарантираща извършването и на последващ контрол. Битовият отпадък се генерира от данъчнозадълженото лице /по ЗМДТ/, но при таксата за битови отпадъци, вески задължен, следва да е наясно с “цената”, със “себестойността” на услугите, за конто заплаща съответната такса.

В този смисъл считаме, че възможността, която дава текста на чл.19, б. “в” от НОАМТЦУ, т.е. таксата за БО да се определя според количеството на битовите отпадъци всъщност не е обвързана с главното: точна и аргументирана план-сметка с отразени разходи за дейността.

При приемане на промяната в НОАМТЦУ липсват изложени съображения от страна на общинския съвет за прилагане на другия начин за определяне на таксата за битови отпадъци – съответните промили върху данъчната оценка на сьответния имот, да са определени при липса на установена невъзможност да се определи количеството на битови отпадъци, регламентиран в чл.67, ал.1 от ЗМДТ. Липсата на такива съображения от страна на Общинския съвет довежда до невъзможност да се удостовери законосъобразността на приетия начин за определяне таксата за битови отпадъци. Нарушени се правилата за изработване на проект и гласуване на решение за изменение на норма от подзаконов нормативен акт, описани в чл.26 и чл.28 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. В чл.28, ал.2 ЗНА е определено съдържанието на мотивите, а в ал.З на чл.28 ЗНА се въвежда забрана за обсъждане на проект на нормативен акт, към който не са изложени мотиви. Общинския съвет като административен орган, не е дал възможност гражданите, организациите и други, засегнати от текста в наредбата да изразят мнението си и да направят своите възражения относно исканата и гласувана промяна -изискване по чл.26, ал.2 от ЗНА, с което са допуснати съществени процесуални нарушения на процедурните правила визирани в ЗНА.

Приетата за основа данъчната оценка на имотите създава условия за съществени деформации при определяне размера на такса „битови отпадъци”. Тя не е обвързана с разходите по предоставяне на услугата, съобразно изискването на ЗМДТ. Не се отчита броят на живеещите в едно жилище, като сериозен индикатор за количеството генерирани битови отпадъци, за разлика от данъчната оценка. При

определяне и събиране на таксата е без значение обстоятелството дали имотът е застроен, дали е налице фактическото му ползване и, съответно – има ли генерирани битови отпадъци, свързани с имота. Наблюдават се и големи разлики в размера на такса „битови отпадъци”, конто плащат фирмите, осъществяващи дейност в един и същи сектор на икономиката.

При определяне и събиране на таксата се наблюдават се и големи разлики в размера на такса „битови отпадъци”, конто плашат фирмите /предприя/, осъществяващи дейност в един и същи сектор на икономиката. Друго, което прави впечатление в приетата НОАМТЦУ е диференцирания подход по отношение на ползвателите и техните имоти. В действащия в момента Закон за местните данъци и такси /ЗМДТ/ – термините “такса”, “основа”, “ползвател”, предполагат единен, а не диференциран подход към всички задължени лица. Липсва каквато и да е било житейска или правна логика да бъдат създавани за търговците и търговските дружества многократно по-големи задължения и тежести от тези на физическите лица, след като и едните, и другите ползват по идентичен начин обществените територии. Разходите за сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на отпадъците от обществените територии следва да се разпределят между ползвателите на тези територии добросъвестно и справедливо, както повелява чл. 6, ал.1 от АПК и без да се вменяват неравностойни тежести. „Пропорционално”, „съразмерно” и „справедливо”, обаче, не означава друго, освен определянето на еднакъв промил за физическите лица и предприятията.

В ЗМДТ не се съдържат основания за въвеждане на различии по размер такси за една и съща услуга, с оглед качеството на данъкоплатците. С въвеждането на различии ползватели – граждани и юридически лица, т.е. граждани и търговски обекти /нежилищни имоти на юридически лица и семейни хотели/, Общинския съвет излиза извън рамките на закона и е направил дописване на ЗМДТ, което му противоречи. Логичната аргументация на Общинския съвет би била, че дейността на търговските обекти е предпоставка за по-голяма степей на замърсяване. Не трябва обаче порочно да се смесват понятията “битови” и “търговски” или „промишлени” отпадъци. Българският законодател е определил, че „битов отпадък” – това е отпадък, конто се получава в резултат от жизнената дейност на хората по домовете, в административните, социални и обществени сгради, т.е. е резултат от жизнената дейност на хората, не на имотите /жилищни и нежилищни/. Това понятие не включва различните видове търговски или промишлени отпадъци, конто са обект на други закони. Не е логично и не е законосъобразно обвързването на търговската и промишлената дейност с таксите за битови отпадъци. Що се отнася до различния размер на таксите, законът изрично определя, че таксата е сума от административните и материално-техническите разходи за предоставянето на услугата. Т.е. размерът на таксата за една и съща услуга не може да бъде различен за различните ползватели на тази услуга. Обратното би означавало начало на дискриминационен подход.

При този начин на определяне на такса „битови отпадъци” не се прилага принципът на европейското екологично право „замърсителят плаща”. Напълно пренебрегнати са принципите на ЗУО, като основен закон в областта на управление на отпадъците, за създаване на пазарни стимули за намаляване количеството отпадъци и оптимизиране на дейността по събирането им. Липсата на прозрачност и отчетност при определяне на такса „битови отпадъци” създават условия за неясни правила при осъществяване на дейностите по управление на отпадъците. Гражданите и бизнесът са натоварени с прекомерно високи такси, без да получават адекватна по качество услуга.

“

В точи смисъл, Уважаемы Дамп и Господа Общински съветници, като отправяме покана към Общински съвет-гр.Приморско, М О Л И М, за дебат по изложеното по-горе, като апелираме да се търси изравняване на таксите за фирмите с тези за физическите лица, с цел изпълнение в този смисъл и на препоръките на ЕС.

С УВАЖЕНИЕ

Председател на Туристическа камара Приморско: