Остров Света Анастасия – Островът на Възкресението

Остров Света Анастасия – Островът на Възкресението

8_DSC_3708_small

Островът е с координати 42°28’ СШ и 27°33’ ИД,в Бургаския залив, само на 3 морски мили, или на 5 926 м (6 км) от фара на пристанище Бургас, с площ около 8,5 дкаи 12 м надморска височина.

            Островът през вековете

   В границите на българската държава островът вероятно е включен през 812-813 г. след победата на хан Крум над византийците.

            Първото възможно писмено споменаване на манастира на остров „Св. Анастасия датира от 1553 г. Това е един анонимен гръцки портулан, за който се приема, че е превод от италиански. От разстоянията, които са описани в документа става ясно, че това е остров Св. Анастасия. Под това име манастирът се споменава през 1580 г. в преписки, които се съхраняват във Вселенската патриаршия в Цариград. След това се споменава през 1656 г.„На островчето Св. Анастасия има един богат манастир…”

            През последните десетилетия на XVII век остров Св. Анастасияза първи път е нанесен върху картата нахоланския картограф Николас Витсен (1641-1717 г.), а на картата на Ибрахим Ефенди, 1732 г. островът е отразен с турското име Кешиш адасъ (Островът на свещениците), който се намира близо до Ченгене скеле (Кацивалос скала).

            Под името Св. Анастасия островът се споменава в Месеврийската кондика. Тук се разказва, че по време на осмата Руско-турската война от 1787-1791 г. Месемврия(дн. Несебър), островчето Св. Анастасия и Ченгене скеле са укрепени от турците. От времето на десетата война между Русия и Турция през 1828-1829 г. датира най-старото графично изображение на острова, направено от френския художник Огюст Дезарно, който заедно с репортера Сент Сейже придружават руската армия на генерал Дибич-Забалкански (Иван Иванович Дибич 1785-1831 г.) и флота на контраадмирал Кумани.      

            Вселенската патриаршия в Цариград помага за възстановяването на манастира, поставен в нейно подчинение. Много знатни духовници го посещават и почиват там през лятото. Името на манастира е Света Анастасия и с него е кръстен и островът. На 28 февруари 1870 г. е учредена Българската Екзархия със седалище в Цариград. Според чл. 10  в нейният обхват не влизат градовете Месемврия (дн. Несебър), Анхиало (дн. Поморие) и част от Созополската епархия. Те продължават да са под скиптъра на Вселенския патриарх. Манастирът Св. Анастасия също остава под негово владение. Според възрожденеца-учителя Стоян Шивачев, през 1884 г. манастирът „Св. Анастасия” разполага с „около 40 стаи”, за нуждите на монасите и гостите. След Съединението 1885 г. в резултат на неразбирателство между Гръцката патриаршия и Българската Екзархия за неговото подчинение, манастирът започва да се изоставя.

            През 1900 г. последният гръцки игумен на манастира архимадрит Антим извършва прибързана разпродажба. Той продава манастира и всичките му имоти на бургаските търговци Димитриос Хараламбус и Георги Жечков. Островът става ябълка на раздора между българи и гърци, последва голямо обществено недоволство и манастирът се озовава под вниманието на бургаското гражданство и бургаската управа. След като манастира попада в „ръцете на безбожните спекуланти и народни кърлежи” Хараламбус и Жечков, Бургаската окръжна постоянна комисия, към Окръжния съвет анулира тази „светотарствена” продажба и разпорежда, манастира и имотите да се предадат за владение и управление на Българската православна църква.

            От надписа на иконостаса на старогръцки книжовен език се чете, че позлатяването на дърворезбата и иконописта (1802 г.) са благодарение на Матей Котленеца. В края на XVII век той е богат котленски кехая (овчар), който има много стада овце. Под дарителския надпис се чете, че „Тази сграда произлезе от кир Натанаил – 1802”. Натанаил в края на XVIII век и началото на XIX век е скевофилак (стопански управител) на Месемврийската митрополия (Несебърската митрополия). В началото на XIX век той е игумен на манастира  на острова и проявява непосредствени грижи за поддържането и строителството му. От самия градеж на църквата може да се предположи, че тя датира от късното Средновековие, т.е. от XV-XVI век.     

            През най-богатия си период манастирът на остров Св. Анастасия притежава около 3 000 дка земя в района между нос „Атия” и село Св. Никола (дн. гр. Черноморец). На близкия нос Чукаля-та има малко селце, стопански сгради, още един манастирски метох и малка църква. На отсрещния бряг е разположен манастирският далян „Акра”. Една малка флотилия от лодки обслужва предвижването от брега до острова. Трафикът е особено интензивен на храмовия празник на манастирската църква – 15 август – „Успение Богородично”, когато хиляди поклоници прииждат отвсякъде, за да се помолят в манастира.

            Гръцкият историк Теодосиос Мавроматис отбелязва, че църквата е носела името на Света Великомъченица Анастасия Фармаколитрия (Лечителка – събирателка на билки). Годишният празник, обаче се чества на 15 август, защото според православния календар Света Анастасия се почита на 22 декември, т.е. през зимата, когато малкият остров е трудно достъпен  и е невъзможно масово да се посещава. Затова църквата е прекръстена на Успение Богородично.

            На 15 август 1901 г. гръцкото духовенство официално предава манастира на Сливенския митрополит Гервасий, а Бургаската окръжна постоянна комисия към Окръжния съвет предоставя прилежащите манастирски имоти, на Бургаската градска община.

Ето как вижда остров Св. Анастасия военният капитан Колев от София при посещението на Бургас и минавайки с парахода Velose (Велос – Стрела) край острова през м. декември 1901 г.

„Минаваме покрай острова с м(о)настиря “Св. Анастасия”. Това е   една голяма канара, разказите за която силно дразнят моята            фантазия и аз добивам поетическо настроение:

 

До брега на Черното море обширно

Се издига гранитна скала,

От която морето немирно

Своите бели вълни безспирно

Блъска и ломи с ярост зла.

И стои скалата гордо тамо

В борба със стихийните злини;

Самичка в морето голямо

И с непонятно величие нямо

Разбива шумящи вълни.

 

Може би това да е първото стихотворение за острова от 1901 г. – кой знае?

М(о)настирът на това малко островче, който има много имоти   и доходен далян за ловене на скумрии, е направен и поддържан главно от пожертвования на околните български села. До лани той бе в ръцете на гръцкото духовенство,      сега след упорита борба, стана владение на законните му стопани. Той с имотите е собственост на Бургаската окръжна постоянна комисия”.

През 1921 г. след паметното за бургазлии посещение на града от патриарха на българската литература Иван Вазов – той пише:

            „Княз Фердинанд попросил някога Бургаската община да му го отстъпи, за да съгради морски дворец по подобие на Барамайския замък в езерото Лаго Маджоре – Италия. Общината тогава имала за кмет грък,     отказала.

И сега островчето пустее с полусрутения си манастир”.

            През 1923 г. островът е превърнат в затвор. Вместо християнски великопостници тогава на острова са въдворени социално-политически ентусиасти, бунтари и борци за свобода. През 1925 г. островът е претъпкан, заточениците организират бунт и 43-ма от тях с две гребни лодки бягат, към брега и от там към дебрите на Странджа планина. От 1941 до лятото на 1944 г. островът е превърнат в концентрационен лагер и в него са въдворени, бунтари, министри и офицери, както и министър председателите Кимон Георгиев и Александър Цанков (основател на затвора през 1923 година). 

            През 60-те години на миналия век вечно живият морски поет Христо Фотев се пристрастява към острова и със страстта си заразява много свои близки и по-далечни приятели, братя по перо, художници, артисти, културтрегери, които по цели лета творят там. В годините се снимат няколко филма на острова. Филмът на Рангел Вълчанов „На малкия остров“ от 1960 г. печели награди в Прага и Мелбърн. Островът винаги привлича и вдъхновява хората на изкуството.

            На острова са проведени през 1972-1973 г. археологически проучвания на сушата и под водата, в които участват проф. д-р Иван Карайотов и доц. д-р Апостол Апостолов. При подводните проучвания са открити огромно количество късноантична и ранносредновековна керамика. Това са преди всичко фрагменти от амфори, гърнета, оловен щок от котва, мраморна статуя и други керамични съдове датиращи в периода от V до X век. Може да се предположи, че манастирът на острова е един от най-старите черноморски манастири.

            През 1975 г. района е благоустроен, открита е музейната експозиция и островът е електрифициран и водоснабден за първи път от брега.

            Днес реконструираният, обновен и разхубавен остров с губернатор Павлин Димитров, приема гости от м. май до м. октомври.

            Островът е в топ 20 на „Чудесата на България“.

                                                                                                                          Стефан Апостолов     

                                                              извадка от новата книга „Островът и Бургас“

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterPrint this page
Facebook