Крепост Урдовиза

18452_650_Китен е разположен на малък полуостров, който в източния си край се разклонява вилообразно от два носа – на северното му рамо е Атлиман, а на източното Урдовиза. Носът Урдовиза, на който се е намирала крепостта, е дълъг около 120м и широк от 60 до 80м, като шийката, която го свързва със сушата, е широка около 40м. Бреговете на полуострова са стръмни и високи от 10 до 15м, което го прави непристъпен откъм морето. Носът в миналото е бил с по-голяма площ, но е от мека скала, която лесно се руши, в резултат на което само в периода 1977-1979г. са станали няколко свличания, което е довело да загуба от 1000км.м. от площта му. Според портуланите Урдовиза е била почти остров, на която имало крепост, а залива бил дълбок 6 оргии. Братя Шкорпил са оставали следното описание на руините: „Крепостта е била достъпна от сушата само от западната страна, дето е била пазена от силен зид, на който основите още личат. Зидът е бил до 100 разкрача дълъг с две полукръглести кули, които се издавали навън; те били отдалечени една от друга 40 разкрача. Види се между тях се намирала първобитно главната порта. До зида отвънка (към западния зид) се намирал окоп. Останалите крепостни зидове, край брега на полуострова, са били слаби и днес са почти напълно изчезнали… Според едно предание в заливът е бил прекаран, между миса и полуострова един зид, с една врата, препречена с верига. През вратата са влизали корабите в залива. В тихо време уж можели да се съглеждат на дъното следи от подводен кълдъръм. Вътре в Урдовиза, близо до западния край се намират развалини на една стара църква. От нея са се съхранили само основни зидове и то само източната част с три абсиди. Средната е с диаметър 1.40м., а крайните са по 0.80м. Основите са съградени от обикновен чупен камък и тухли, свързани с песъчлив хоросан. Основната форма на черквата е бил правоъгълник с широчина 5.14м., а на дължина 10м. На северозапад от Урдовиза, на разстояние около 300 разкрача, се намират близо до един кладенец няколко подземни дупки, издълбани в песъчливия камък. Отворът на дупките е кръглест с диаметър около 0.5м., вътрешен диаметър (среден) около 1.3м. с по стеснена част на дъното. Дупките приличат по вида си на кюп. По-голямата част от дупките е засипана. На едно малко пространство забелязахме 6 такива. няма съмнение, че тия дупки са служили като скривалища на храна, подобно както са служили едно време кюповете.” Названието Урдовиза показва тракийския произход на селището. Откритите по време на подводните археологически проучвания проведени в периода 1973-1980г. в заливите около полуострова керамика се отнася към бронзовата епоха, а намерените антични каменни котви се датират към ранножелязната епоха. Някои изследователи се опитват да идентифицират с Урдовиза споменатата от Хекатей пристанищна крепост Бориза, където по времето на похода на цар Дарий персите са изградили своя пристанищна база, тъй като е посочено, че тя се е намирала по средата между Созопол и нос Тиниада (Инеада). Според данните от археологическите проучвания изграждането на крепостната стена е строена по времето на император Анастасий (492 – 518г.). Открити са монети от времето на императорите Аркадий (395-408), Теодосий II (425- 450г.), Марциан (450- 457г.), Анастасий (492- 518г.), Василий I Македонец (867-886), Лъв VI (886-912) и Алексий I Комнин (1092-1118г). Най-значителният средновековен пласт е от края на XI – XIII век. В Географията на Идриси селището е спомената като Оркуза. С Урдовиза се идентифицират също споменатите в италианска морска лоция от 1296г. Виополи, а също така и отбелязаните в морските карти селища с името Верниза или Вердиза. Според сведението в Логоса на Алексий Макремболит след атаката през 1352г. срещу Созопол генуезците се насочили към Авордовиза, но жителите предотвратили разграбването на селището, като платили откуп от 10 000 златни номизми. В един документ от 1453г. Вордоваска е спомената сред крепостите, които турците завзели през пролетта преди да бъде превзет Цариград. За завладяването на Урдовиза от турците съществува предание, че нашествениците не могли да превземат крепостта и султанът се съгласил владетелката на крепостта споменавана като Мария или Стана в замяна на това, че ще му се подчини да получи толкова земя освободена от данъци, колкото конник може да обходи за един ден. Владетелката скрила на няколко места коне и това позволило на конника сменяйки конете да обходи по-голяма територия. Последният кон издъхнал достигайки вечерта до Атлиман (тур. „конски залив”), но била обходена територия обхващаща 17 села. Някои автори свързват историческите корени на това предание с появата на Хасекията (от „хас” – чисто и „яка” – земя). Земята обходена от конника била освободена от всички данъци, освен от димнина. Тъй като в легендата се говори за царица, за която султанът се оженил, то някои изследователи се опитват да свържат преданието и особения статут Хасекията с даряване на земята на Шишмановата сестра Кера Тамара. Според преданието тя починала в поземленото си владение и било погребана в село Керациново, което било кръстено на нейно име. Но най-вероятно привилегиите на Хасекията се дължат на опит на турските власти да създадат условия за нарастване на населението на района, който въпреки това и до днес остава слабо населен.

Facebook